Дейвид Уилкерсън

Днес Америка е под изкушителната сила на една сатанинска лъжа. Но преди да продължа, моля разберете, че тук не говоря за демократи или републиканци. Това, което ще кажа няма нищо общо с политиката, а се отнася до духовната истина. Истината е, че лидерите на нацията ни са отхвърлили напълно Божието Слово, като не уважават библейската истина. И Бог сега е позволил да бъдем измамени!

В писмо до християните в Солун Павел говори за едно бъдещо събитие, което нарича „Господния ден“. Той пише: “А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него молим ви, братя, да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово, или от послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настанал денят на Господа. Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта” (2 Солунци 2:1-3)

Иска ми се да можех да срещна Павел в последните, зрели дни от вървежа му с Господа. Щях да го попитам: "Братко, какво те пазеше от обезкуражаване, от отчаяние, от отказване? Ти беше постоянно атакуван, подтискан от всички страни." Вярвам, че Павел щеше да отговори, "Да, аз бях атакуван. Но това не можа да ме наскърби."

Аз съм сигурен, че в първите дни от вървежа си с Христос Павел претърпя ужасни времена. И като повечето от нас сигурно се е надявал, че ако само можеше да се довери достатъчно на Господа, той щеше да бъде защитен от всякакви неприятности.

от Гари Уилкерсън Бог каза на пророк Илия да пророкува, че в земята идваше глад. Това не е служение, което ще те направи много популярен, но Илия беше покорен на Господ. Бог го предпази и го изпрати до едно място до един поток наречен Херит. Това е хубаво име за поток, въпреки че не знаем дали беше толкова хубаво колкото звучи. Но не след дълго потокът пресъхна (виж 3 Царе 17:3-7). Всеки може да живее дълго без да се храни, но само след няколко дни без вода оставаш безжизнен. Представям си, че Илия започна да се тревожи когато водните му запаси свършиха

от Пастор Джим Симбала Пред повече от 100 години Чарлс Хадън Спърджън, великият британски пастор, каза в една проповед: „Състоянието на църквата може да бъде много точно измерено чрез молитвените й събрания.“ През първото ни молитвено събрание в четвъртък вечер в Бруклин Табернакъл, дойдоха 15-18 души. Нямах план, просто се изправих и поведох хората в песен и хваление. От това произлезе дълга молитва. Почувствах ново усещане за обединение и любов докато Бог сякаш ни зашиваше един за друг.

Стоиш ли под мощни проповеди, които любящо изобличават греха ти? Ако е така, позволяваш ли на това слово да те осъди? Или пък веднага се връщаш към похотта ти, без да скърбиш въобще? Ако отхвърляш предупрежденията на Святия Дух, ако непрекъснато не се покоряваш на Бог без да скърбиш въобще, значи си бил хванат за култа към Антихриста. Дяволът тихо ти помага да започнеш да участваш в служението на беззаконието му. И когато дойде обещаващият и вършещ чудеса Антихрист, ти ще се хванеш на лъжите му и ще бъдеш предаден на заблудата!

Из цялата Библия Бог ни показва ясно колко важно е за нас да се покоряваме на Словото Му. Виждаме един такъв пример в живота на цар Саул. Бог даде на Саул ясна заповед чрез пророк Самуил. Той заповяда на Саул: „Иди сега та порази Амалика, обречи на изтребление всичко, що има, и не го пожали; но избий мъж и жена, дете и бозайниче, говедо и овца, камила и осел.“ (1 Царе 15:3)

Злите хора винаги са били „лишени“ от истината, презирали са я, тъпкали са я, подигравали са й се. Наскоро видях пример за това в „Ню Йорк Поуст“ когато един писател заяви: „Науката вече измести вярата.“

„Защото оная тайна, сиреч, беззаконието, вече действува...“ (2 Солунци 2:7). Гръцката дума, която използва той тук за беззаконие означава буквално „беззаконие“. Следователно, тайната е беззаконие, което означава, че цели множества ще действат без закон и задръжки.

от Гари Уилкерсън „... който сее щедро, щедро и ще пожъне.“ (2 Коринтяни 9:6) Преди няколко години служех като помощник пастор в Таймс Скуеър Чърч в Ню Йорк. Преди това, докато живеех в Тексас, си бях купил оригинални каубойски ботуши – бяха добри! Носех ги в офисът си когато вътре влезе един бездомен човек. Беше скитал на автостоп из цялата страна и се държеше странно.

от Пастор Картър Конлон Човешкият страх се подпалва от грешната ни природа. Всичко започна когато Сатана вече не беше доволен от това да е просто хвалител в небето, а искаше на него да му се покланят. Тази похот в сърцето му го накара да помисли себе си за нещо повече от това, което Бог имаше за него. Когато отиде при Адам и Ева в Едемската градина той пося същата тази паднала природа в човешката раса – желанието да живеем и мислим независими от Бог, като в крайна сметка желаем да бъдем Бог.

Ако твоята пречка е амбицираност, Бог може да отвори пред теб една изключителна възможност. Може да бъде дори най-големият и амбициозен проект на живота ти. И Бог ще те допусне да се възползваш от нея докато си мислиш, "Това е! Най-после получих своя голям шанс."

Апостолът също казва "защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци" (1 Коринтяни 4:9).

Благочестивия апостол Павел беше пълен със Святия Дух, знания и откровения. Той се молеше усърдно и ходеше всеки ден в интимно общение с Исус. При все това, той призна, че беше постоянно нараняван, клеветен, мразен, обиждан. Говореха клюки по негов адрес, нападаха характера му, опозоряваха името му.

Апостол Павел пише, "Защото ние живите винаги сме предавани на смърт, за да се яви и живота на Исус в нашата смъртна плът" (2 Коринтяни 4:11). Когато Павел казва, "Защото ние живите...," той повтаря думите на Исус от Откровение 1:18: "Ето живея..." Павел говори тук за Християни - тези, които уповават на Христос и имат Неговия живот пребъдващ у тях. Въпреки това, какво всъщност казва Павел относно нас в този стих? Той ни казва, че ние също сме били предадени на смърт!

от Гари Уилкерсън Бог иска да те благослови. Той иска да подобри брака и духовния ти живот. Иска да бъдеш мъдър и да разбираш, да взимаш правилни решения, които да носят благословение в живота ти. Обаче трябва да бъдем внимателни с Божите благословения. Не защото Той ни благославя, а с това какво правим с благословенията Му. Много от нас получават благословения от Бог, но след това ги превръщаме в нещо егоистично.

от Пастор Клод Хауд Дълбоко вярвам, че греха на неверието е сред най-опустошителните в съвременното християнство. Неверието ни поставя в духовен сън и го прави бавно и полека, неумолимо, година след година, докато приемем неприемливото.

Когато Исус беше положен мъртъв в гроба, Сатана и неговите орди ликуваха. Те си мислеха, че бяха спечелили окончателна победа. Но през цялото време Божият предопределен план беше в действие - един план за възкресенски живот! Господ изпрати Своя Святи Дух долу в самите недра на смъртта. И там Духът съживи Исусовото тяло, възкресявайки Го от смъртта. После нашият благословен Спасител излезе от гроба направо през огромния камък. И Той се върна с това свидетелство:

В деня на Петдесятница апостол Петър заяви пред множествата в Ерусалим, "...Исуса Назарянина ...предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте" (Деяния 2:22-23). Какво имаше впредвид Петър, казвайки това? Един Гръцки речник превежда думите му по следния начин: "Исус беше оставен на враговете, предаден на смърт според определения Божий план."

Ако се чудите защо продължавате да падате - защо продължавате да се чувствате слаби и безсилни, вършейки точно това, което мразите - това е така, защото вероятно не сте се доверили напълно на Божиите славни обещания. Бог изрече всички тези обещания на Авраам - обещания да бъде негов щит, да бъде негова награда, да го защитава от всичките му врагове, дори да извършва за него чудеса, каквото беше раждането на син в неговата старост. Авраам повярва тези обещания - и Бог каза, че вярата му бе вменена за праведност.

Днес на света има много изказвания, анализиращи защо хората са толкова объркани и нещастни. Но те не са нещо повече от куп объркани становища. Истината е, че никой, който истински обича Исус Христос няма да бъде измъчван от възможна загуба на материални неща. По-скоро той ще бъде обезпокоен от неприятности в духовната сфера!

от Гари Уилкерсън „И в твоето (на Иаак) потомство ще се благославят всичките народи на земята, понеже Авраам послуша гласа Ми и опази поръченията Ми“ (Битие 26:4-5) “Послуша“ е ключовата дума в този пасаж, защото послушанието носи благословения. Взимаш крачка на вяра и казваш: „Господи, това е трудно и дори не съм сигурен, че мога да го направя.“ Но навлизаш в него и казваш: „Господи, ще се покоря“ и когато направиш това, небесните прозорци ще се отворят за теб. Благодатта ни дава сили да направим онова, което Бог ни призовава.

от Картър Конлон Във дните когато бях полицай в Канада, законът беше такъв, че се считаше за престъпление да направиш нещо, което би навредило на друг човек, но и това да не направиш нещо, когато знаеш, че ще навредиш на някого, също беше престъпление. Помислете за това за момент в светлината на броя на хората в събранието ни, които ще загинат без Бог. Толкова много хора живеят с илюзията, че човечеството може да преследва собствените си цели, да следва собствените си разсъждения и все пак да е в състояние да достигне до някакъв утопичен край. Но в същност краят, който очаква онези, които изберат да живеят без Бог, е край с такъв ужас, че умовете ни дори не могат да започнат да го разбират.

от Джим Симбала При завръщането си от едно кратко, отморяващо пътешествие, аз поздравих хората от събранието ни с нещо важно, което имах в сърцето ми. “Братя и сестри – започнах аз – наистина чувствам, че чух от Бог за бъдещето на нашата църква. Докато отсъствах виках към Бог да ни помогне, да ми помогне да разбера какво иска най-вече от нас Той. И вярвам, че чух отговора.

Господният план за нас винаги е бил прост. Той е казал, "Не трябва да се страхувате от никоя сила, която идва срещу вас. Аз ще действам като ваш защитник във всяко време. Ако просто се доверите на Моите заветни обещания, оставяйки себе си в Моята грижа чрез вяра, Аз ще бъда всемогъщ Бог за вас. Аз ще победя всички ваши врагове и ще ги покоря пред вас. Вие ще бъдете победоносни, повече от победители - живеейки дните си в мир, без никакъв страх!"

Има победа за нас над всички тези неща, които измъчват умовете ни. Тя се крие в завета, който Бог направи преди много години с Авраам и неговото потомство: "Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят; За да покаже милост към бащите ни, И да спомни святия Свой завет, Клетвата, с която се закле на Авраама, Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни, Да Му служим без страх, В святост и правда пред Него, през всичките си дни" (Лука 1: 71-75).

Вярвам, че ние можем да разберем истинското си духовно състояние от това, колко се безпокоим за най-незначителния ни грях пред нашия Господ. Някои Християни скърбят единствено поради това, което те считат за "големи грехове" - прелюбодейство, наркомания, пиянство, ругаене. Но истинският духовен човек знае, че никой грях не е малък в Божиите очи. И за това той скърби всеки път, когато клюкари, говори мръсни шеги или е имал продължителна нечиста мисъл. Той знае, че тези неща идват от сърцето му, центъра на неговото същество.

Измъчван ум е такъв, който страда от постоянна неудовлетвореност. Той е обременен, объркан, неспокоен, останал без всякаква утеха или мир. Той се тормози за бъдещето и миналото, както и за сегашните обстоятелства. Аз съм убеден, че днес има повече измъчвани умове от всяко друго предишно поколение.

В книгата Деяния има 28 глави, но в продължение на векове Бог пише следващата глава чрез десетки хиляди Свои ученици. Имената им не са Филип или Табита, или Тимотей. Не, днес те имат имена като Джени, Джими и Джонатан. Джени, червенокоса австралийка, посещава църквата ни в Колорадо спрингс. Тя има най веселия смях, който можете да си представите и е луда за Евангелието. Всеки ден тя и мъжа й виждат как Божията сила се движи в живота на хората, с които се срещат.

Ахав се покая при проповедта на Илия. Посланието му го докосна дълбоко. Той раздра дрехите си и за известно време ходеше смирено. Бог нарече това покаяние: „Виждаш ли как Ахав се смири пред Мен?” (3 Царе 21:29). От този ден нататък, той можеше да погледне назад и да каже: „Покаяние? Да. След проповедта на великия Божий пророк Илия, в градината на Езраел...” За него това бе еднократно преживяване, а не ежедневно ходене и не продължи много дълго. Проблемът - беше сключил завет със света. Беше в съглашение с греха и бе станал брат и приятел на света. „Брат” тук означава: сходство, някой като мен, някой, когото уважавам. Той беше в завет с онова, което Бог беше проклел. Ахав заяви, че обича истината, но дълбоко в себе си мразеше укора.

Духът на Езавел мрази Божиите пророци и пророчества. „И Ахав разказа на Езавел всичко, което беше направил Илия и как беше избил с меч всичките пророци. Тогава Езавел изпрати до Илия пратеник да каже: Така да ми направят боговете и така да прибавят, ако утре около това време не направя живота ти като живота на един от тях!” (3 Царе 19:1-2)

Най-голямата измама в съвременната църква е това да използваш Божието Слово, за да оправдаеш алчността. На повърхността учението на Езавел работи (виж 3 Царе 21:14-16). То даде на Ахав онова, което желаеше. Той получи правото си, понеже, когато някой човек бъдеше убит с камъни за измяна срещу царя, цялото му наследство отиваше при него.

В учението на Езавел има три отличителни белега. Всички те се намират в старозаветната Езавел – майката и въплъщението на лъжливите учения. Исус направи името й синоним на лъжеучение, което казва, че нещо зло може да бъде добро, че нечистото може да е чисто. На иврит Езавел означава: целомъдрен, добродетелен, без идолопоклонство. Представете си – най-нечестивата, най-идолопоклонническата и омразна жена в цялата Библия, е наречена добродетелна, безгрешна. Нещо много лошо е наречено добро. Ирония ли е това „целомъдрено?”

В Деяния 11-а глава четем за историческата промяна в църквата, която дойде от чрез безименни, изпълнени с Духа вярващи. Те бяха хората, които първи занесоха добрата новина за Исус отвъд границите на юдаизма, към езичниците: „Между тях обаче имаше някои... които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, като благовестяваха Господ Иисус.“ (Деяния 11:20). Харесвам думата „някои“, използвана тук. Тези верни, безименни вярващи нямаха идея за огромната роля, която щяха да изиграят в историята.

Прочетете Откровение 2:18-29 и ще видите, че Самият Христос предупреди църквата за опасността от учението на Езавел. „Но имам против теб това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и учи и прилъгва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено” (Откровение 2:20). Гръцката дума за „Езавел” е синоним на лъжеучител. Тя ясно изобразява фалшивите учения. Исус пояснява това като казва: „... които не държат това учение...” (Откровение 2:24).

Слабост, съкрушеност, безпокойство, скръб – всички тези неща събориха духа на Давид. Той се почувства сух и празен, без посока, като че не беше научил нищо през годините. „... А светлината на очите ми, и тя не е в мене.“ (Псалм 38:10). Давид казва: „Загубил съм духовното си разбиране. Видението и откровението ми за Господ са ме оставили. Не мога да достигна Бог като преди!“

Нашият Господ има чудесен план за всяко едно дете, което Го обича. И никоя сатанинска атака срещу децата Му не може да промени тези планове. Бог познава скърбите, борбите и болката, пред които сме изправени днес. Но Той знае също и славните неща, които е поставил пред нас. Знае откровенията, които ще приемем, как ще ни използва, плодът, който ще дадем и мира, който ще имаме. Той има „добро слово“ за всички, които Го обичат!

Първото нещо, което прави често Святия Дух по време на обезкуражение, е да ти припомни всички скъпоценни обещания на Исус. Така направи Той с мен. Той заля душата ми с обещания от Божието Слово. „Животът ти не е приключил.“ - увери ме Той. „ Не го знаеш, но още дори не си започнал. Най-доброто все още ти предстои.“ Делото на Святия Дух. Той премахва лъжите на врага и носи окуражение отгоре!

Аз благодаря на Бог, че обещанието Му „да облече учениците Си със сила“ (виж Лука 24:49) не спря църквата от Деяния. Въпреки това, до известна степен точно там са спрели мнозина в църквата днес. Ние приписваме Божията сила на проповедниците, лидерите, говорителите по радиото и телевизията, писателите, всеки, който има „платформа“. Но работи ли Бог сред обикновените миряни? Силата на Духа работи ли сред всеки вярващ мъж, жена и дете по начина, който иска Господ? Ако сме спасени, значи сме предназначени за изпълване с Божията сила за да вършим Божите дела.

“А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.” (Йоан 14:26) Преживявах такава силна атака от обезкуражение в един момент от живота ми. То се случи, когато бях по-близо до Исус от всякога. Една сутрин приготвях послание и бях съкрушен от интензивно отчаяние. То дойде от никъде, и ме налегна ужасно. Без значение колко много се опитвах, не можех да се отърся от него.

Когато си атакуван от вражеския дух на обезкуражението, няма да ти се моли. Но все пак трябва да отидеш до тайното място и да бъдеш в присъствието на Исус. Не трябва да се тревожиш за това да се опиташ да премахнеш отчаянието си с молитвата. Това е времето, в което Божия Дух трябва да работи в теб, да те извади от ямата.

По време на обезкуражението си Давид не можа да си обясни защо беше толкова унил. Той попита: „Защо си отпаднала душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене?...“ (Псалм 42:5). Но тези въпроси не бяха съмнения в Бог. Давид всъщност започва псалма като изразява дълбоката си жажда за Господ: „Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже. Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?“ (стихове 1-2)

“Превит съм и съвсем се сгърбих; Цял ден ходя нажален... Изнемощях и премного съм смазан, Охкам {Еврейски: Рикая.} поради безпокойствието на сърцето си. Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене... Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си. Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.” (Псалм 38:6, 8, 10, 13-14)

Като християни, ние знаем, че Исус спечели победата на Голгота. Той победи смъртта, Сатана и силата на греха. Въпросът, който стои пред вярващите, е: „Ами сега какво? Знам, че Исус спечели победа за мен на Кръста, но какво става с настоящия ми проблем? Къде е победата Му в битката, която бушува в живота ми сега?“

Милиони бяха обърнати към Бог, защото един човек очакваше да чуе гласа Му. Савел „падна на земята и чу този глас” (Деяния 9:4). И когато той стана Павел, продължи да чува този глас. Господ говори лице в лице с него. Той познаваше пастирския Му глас. Петър позволи на гласа на Спасителя да дойде до него. „Петър се качи на къщния покрив да се помоли и глас дойде към него.” (Деяния 10:9, 13).

Йоан Кръстител не доживя Петдесятница! Той не видя огнените езици. Не чу мощния вятър. Не видя разтърсения Ерусалим и хилядите покаяни. Но Йоан каза, че радостта му е пълна! Беше чул нещо по-добро от бурния вятър, по-добро от добри новини, по-добро от звука на радостната булка. Той чу гласа на Спасителя.

И така, Бог трябваше да научи Илия да слуша. Той го заведе на самия връх на планината Хорив и му даде нагледна проповед. „И словото му каза: Излез та застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса; И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас. И Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана при входа на пещерата. И, ето, глас дойде към него, който рече: Що правиш тук Илие?” (1 Царе 19:11-13)

„А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нива: Влез да ядеш? Напротив, не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?” (Лука 17:7:8). Нямаме проблем да се оприличим със слугата в задълженията си към господаря му. Няма проблем да си сложим прастилката и да сервираме на Господ цяла трапеза от хвления – голям пир от поклоненние. Това е най-голямата ни радост, най-великото ни задоволство.

Силата за издържане и не поддаване на изкушенията не идва от пълненето на умовете ни със стихове, или от даването на обещания, или от прекарването ни на часове в молитва и пост, не и в това да се обиколим с богоугодни приятели християни и влияние, нито в това да се отдадем на голяма духовна кауза. Всички тези неща са препоръчителни и нормални за християнския растеж, но не там е победата.

Защо Моисей толкова отчаяно искаше видение за Божията слава. Аз вярвам, че отговора е в този стих: „Там ще се срещам с израилевите синове и това място ще се освещава със славата Ми” (Изход 29:43). Думата „освещавам” означава „изчиствам”. Бог казваше: „Моисей, когато Ми се покланяте ти и народа, ще се срещам с вас и ще ви давам присъствието Си. А когато ви открия славата Си, тя ще ви изчисти.”

Моисей искаше непрестанното проявление на Божието присъствие: „... за да Те позная” (Изход 33:13). И Бог му отговори: „... Моето присъствие ще върви с теб, и Аз ще ти дам почивка” (стих 14). Молбата на Моисей тук би била достатъчна за повечето християни. Всички ние желаем Божието присъствие – Той да ни води, да ни дава сили, да ни благославя. Наистина, какво повече би могъл да желае някой? Но уверението за Божието присъствие не беше достатъчно за Моисей. Той знаеше, че има нещо повече и извика: „... Моля Те, покажи ми славата Си” (стих 18)

Когато Израел беше в пустинята, Бог им изяви присъствието Си в облака. Този облак беше физическото проявление на Божието обещание да бъде с народа Си. Той покриваше скинията ден и нощ и им служеше за водач при всяко начинание. Когато облакът се преместваше – и те се преместваха, а когато спреше – спираха и те. Хората никога не трябваше да си представят посоката или бъдещето си. Те вярваха изцяло във видимия облак на Господното присъствие.

Но Бог дава определени, специални обещания на онези, които са решени да Го търсят с цялото си сърце. Едно такова обещание е завета за Божието присъствие. Но този завет има много стриктни условия. Библията казва ясно, че ако живеем според правилата на този завет, ще се наслаждаваме на невероятните благословения на Божието присъствие в живота си. И това не се отнася само до спасението. То говори за това да търсим Бог така, че невероятното Му присъствие да се излее върху нас и да бъде видяно от всички.

Главите от 1-а до 6-а от Деяния описват едно от най-великите Божи дела в историята. Това е един невероятен цикъл от изпълнение с действие събития: мощно проповядване, масово обръщане към Бог, чудотворни изцерения. Всичко това беше изпълнението на Божествените обещания, които предсказа Исус. Преди да възкръсне Христос даде напътствия на учениците Си да чакат в Ерусалим за да получат „обещаното от Отец“. „И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града (Ерусалим), докато се облечете със сила от горе.“ (Лука 24:49)

Бог поставя едно условие за присъствието Си в живота ни. Това условие се намира във 2 Летописи 15, в предишната глава цар Аса беше водил армиите на Юдея в голяма победа над едномилионната армия на Етиопия. Аса свидетелства, че Божието присъствие беше това, което разпръсна врага:

Защото Аз съм ГОСПОД, твоят Бог... и Аз те възлюбих... Не бой се, защото Аз съм с теб!” (Исая 43:1-5) Старозаветните истории за Авраам, Исус Навиев и целия Израел имат за цел да ни окуражат да търсим Бог за присъствието Му в нашия живот. Можем да благодарим на Бог за това, което направи присъствието Му тях, и че всеки от нас има мощно свидетелство за това, какво е направило Божието присъствие за нас – водило е живота ни, отваряло е врати, премествало е пречки, разтопявало е сърца, правило ни е безстрашни.

Помислете за тези старозаветни примери за благословенията, които донесе Божието присъствие в живота на последователите Си: Божието присъствие беше толкова очевидно в живота на Авраам, че дори езичниците около него виждаха разликата между неговия и техния живот: „... Авимелех... говори на Авраам и каза: Бог е с теб във всичко, което правиш” (Битие 21:22). Този езически цар казваше: „Аврааме, в теб има нещо различно. Бог те води, пази и благославя където и да отидеш!”

Библията ни дава безброй примери за това как Божието присъствие дава сили на децата Му да живеят за Него. Един от най-силните примери е в живота на Моисей. Той беше убеден, че без Божието присъствие в живота си, за него е безполезно да се опитва да направи каквото и да е. Когато говореше очи в очи с Господ, той казваше: „... Ако Твоето присъствие не дойде с мен, не ни извеждай оттук” (Изход 33:15). Той казваше: „Господи, ако не си с мен, няма да отида никъде. Няма да направя нито една крачка, докато не се уверия, че присъствието Ти е с мен!”

„Откупените на ГОСПОДА ще се върнат и ще дойдат в Сион с ликуване; вечна радост ще бъде на главата им, ще придобият веселие и радост, скръб и въздишане ще побягнат.“ (Исая 51:11) Отнасят ли се за твоя живот следните думи? Живот, радост, осъзнатост, радост, смелост, свобода? Можете ли да си представите да имате този вид радост в служението си към Христос? Как можете да придобиете такава подсилваща радост?

Библията казва: "Защото Бог ни е дал дух не от страх, а на сила, любов и себевладение." (2 Тимотей 1:7)

Старият Завет завършва със следното удивително пророчество на Малахия: „Ето, Аз ви изпращам пророк Илия, преди да дойде великият и страшен Ден на Господа. И той ще обърне сърцето на бащите към синовете и сърцето на синовете към бащите им, за да не дойда и да поразя земята с проклятие.” (Малахия 4:5-6)

Бог даде на Моисей възможно най-плашещата директива: „И ГОСПОД каза на Моисей: Иди, вдигни се оттук, ти и народът, който си извел от египетската земя, и иди в земята, за която се клех на Авраам, на Исаак и на Яков, като казах: На твоето потомство ще я дам. Ще изпратя пред теб ангел... Аз няма да вървя помежду ти -- защото си коравовратен народ -- да не би да те довърша по пътя.” (Изход 33:1-3)

Всички пророци видяха края на дните и пророкуваха за събирането на разделените святи хора, които ще имат голямо разбиране за Божието Слово. Даниил чу велики неща от Бог, но „не разбра” (Даниил 12:8). Но той видя един бъдещ ден, когато очистен, изпитан и проверен остатък ще разбере. Това е общество на последното време, които имат мъдрост и разбиране за Божиите неща. „Мнозина ще се очистят и избелят, и изпитат; а безбожните ще постъпват безбожно и никой от безбожните няма да разбере; но разумните ще разберат.” (Даниил 12:10)

Животът ни в Христос започва в благодат и ще завърши в благодат. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас – това е дар от Бога — не чрез дела, за да не се похвали никой.“ (Ефесяни 2:8-9) След като веднъж проумеем тази истина, живота ни ще бъде белязан от свобода, а не от робство; от радост, а не от умора; от удоволствие, а не от страх. Да прекараш време в Божието присъствие ще ти изглежда по-скоро като дар, отколкото като задължение. В крайна сметка Исус казва, че вече не сме Му слуги, а приятели.

Множество Християни стават всяка сутрин, само за да се изправят отново срещу неописуеми проблеми - физическа болка, емоционални страдания, финансови трудности. Мнозина до такава степен са заобиколени от нещастие, че се тревожат, "Всичко това е твърде много, за да го понеса. Моите проблеми всеки момент ще ме победят. Вече нямам силата да се боря с тези неща. Как въобще ще се справя?"

Апостол Павел извика към Бог, "Господи, моля те, избави ме от този трън в моята плът!" Но Господ му отговори, "...Доволно ти е моята благодат..." (2 Коринтяни 12:9). Бог каза на слугата си, "Павле, ти ще трябва да живееш с този трън. Но всред твоята болка, аз ще ти дам цялата благодат, от която се нуждаеш. Аз имам неизчерпаемо снабдяване за теб!"

Христос каза на учениците си, "А сега отивам при оногова, който ме е пратил... Няма да ви оставя неутешени (букв. от англ.) (Йоан 16:5, 14:18). Понякога може да се чувстваш както учениците се почувстваха по-късно - че си съвсем сам и че Бог вече не действа в живота ти. Вече не виждаш нито едно доказателство за Неговата грижа. И Сатана те лъже, че Божият Дух те е изоставил за известно време.

Моисей нареди на Израел: "Да се не уплашиш от тях; да помниш добре що направи Господ твоя Бог на Фараона и на всичките Египтяни... знаменията и чудесата, силната ръка и издигнатата мишница, с които Господ твоя Бог те изведе. Така ще направи Господ твоя Бог на всичките племена, от които ти се плашиш" (Второзаконие 7:18-19).

Помислете за това, което ни казва Бог за молитвата. Първо ни се казва: „Търсете ГОСПОДА, докато може да бъде намерен; призовавайте Го, докато е близо.“ (Исая 55:6). След това Библията казва: „няма никой разумен, няма кой да търси Бога.“ (Римляни 3:11). В Библията се казва, че няма да търсим Бог както трябва.

Събуждаш ли се всеки ден с терзание относно повтаряща се похот или навик? Живееш ли в тормоз, мислейки си, "Това ужасно нещо е все още живо в мен?" Бог знае всичко за греха, пребиваващ в сърцето ти. И той знае колко много го мразиш и как си плакал поради него. Сега той иска ти да чуеш тези думи: “ГОСПОД е сила моя и щит мой. На Него се упова сърцето ми и ми се помогна” (Псалм 28:7)

"Да не се уплашиш от тях..." (Второзаконие 7:18). За Израел "тях" представляваха многобройните, добре-въоръжени разярени народи, които срещнаха в обещаната земя. За нас днес, "тях" представляват всеки проблем, беда, и съкрушителна трудност срещу която се изправяме в живота.

Дявола има стратегия да измами вярващите е да ги накара да се съмняват в Божията вярност да отговаря на молитвите им. Сатана би искал да ни накара да повярваме, че Бог е запушил ушите си за нашия вик и ни е оставил да правим нещата сами.

Йосафат, царя на Юда, бе на път за дома след като беше прекарал известно време с Ахав, злия цар на Израел. Господ изпрати един пророк да го посрещне с следните остри думи: "Ииуй, Ананиевия син излезе да го посрещне, и рече на цар Йосафат: На нечестивия ли помагаш, и тия, които мразят Господа обичаш? За това, гняв от Господа има върху тебе" (2 Летописи 19:2).

„Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка.“ (Матей 11:28). Исус не отправя покана тук, Той ни казва – заповядва ни – да отидем при Него защото само Той дава почивката, от която се нуждае душата ни.

Аз съм сигурен, че Йосафат беше убеден, че постъпва праведно, когато обеща да се присъедини към Ахав във войната. Всъщност писанието казва, "Йосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитай се сега до Господнето слово" (2 Летописи 18:4). Той каза, "Нека да попитаме Господ за Неговото мнение по въпроса. Няма да действаме докато не чуем от Него!"

Ако сте последовател на Исус, ако вие сега сте в кръвното родословие на Христос, Сатана ще се опита да вкара в живота ви някой, който да унищожи всичко благочестиво във вас! Сега сигурно си мислите, "Чакай малко, не искам да поставям под въпрос моите приятели. Не искам да стана изведнъж подозрителен към тях." Ако те са истински приятели, ако са сраснали със сърцето ти в Христовия Дух, няма нищо страшно в това, да изпиташ взаимоотношенията си с тях. И по-добре да погледнеш на всичките си приятелства в светлината на Писанието.

Нека да ви покажа какво се случва с всяко Божие дете, което се сроди с ожесточена, нечестива личност. Има три ужасни последствия: "И страх от Господа обзе всичките царства на земите, които бяха около Юда, та не воюваха против Йосафата" (2 Летописи 17:10). Царството на Йосафат, Юда, бе благословен и преуспяваше изобилно, и никой не смееше да застане срещу тях.

Михей ни насочва вниманието към едно от най-славните пророчества в целия Стар Завет. Той пророкува за народ, който ще следва Господ в ново пасбище. „Непременно ще те събера цял, Якове; непременно ще прибера остатъка на Израил. Ще ги сложа заедно като овце в кошара, като стадо сред пасбището им” (Михей 2:12)

„В Него имаме изкупление чрез Неговата кръв, опрощаването на прегрешенията според богатството на Неговата благодат, която е направил да изобилства за нас“ (Ефесяни 1:7-8) Имам усещането, че ние, Неговата църква, все още дори не сме се докоснали до повърхността на благодатта. Пием по няколко глътки от чашата на благодатта от време на време в ходенето ни с Бог, след което постепенно започваме да разчитаме на собствените си способности за останала част от пътя.

Михей беше пророк, който видя църквата през Божиите очи, и това накара душата му да ридае и жалее! Той виждаше в Духа онова, което видя Бог – дълбоките, ужасни грехове на хората, на пастирите и на лидерите. Той видя идолопоклонство! Проституираща църква, печелеща пари от дейността си. „Затова ще оплаквам и ще ридая, ще ходя съблечен и гол, ще вия като чакалите и ще жалея като камилоптиците. Защото раната й е неизлечима, защото дойде до Юда, стигна до портата на народа Ми, до Ерусалим.” (Михей 1:8-9)

Павел говори за едно служение, към което е призован всеки християнин. То не изисква специални дарби или таланти. Напротив, то трябва да бъде подето от всички, които са новородени, както от ръкоположените служители, така и от обикновените хора. Всъщност това служение е първото призвание на всеки вярващ. Всички останали действия трябва да произтичат от него.

На последната, Лаодикийската църква, Господ извика: „Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.” (Откровение 3:20). Това е последния призив на Христос към църквата. Ще дойде дух на хладкост. Луксът ще доведе до хладкост! Множествата ще охладнеят. Но моите хора „Искам да Ме чуят. Отворете вратата. Пуснете ме в скришната си стаичка. Нека говоря с вас и вие говорете с Мен. Нека разговаряме. По този начин ще ви предпазая от часа на изкушение, който идва върху целия свят.”

„Като видя Моисей, че людете бяха съблечени, (защото Аарон ги бе съблякъл за срам между неприятелите им), застана Моисей при входа на стана и рече: Който е от към Господа нека дойде при мене.” (Изход 32:25-26)

Исая пророкува: „И ще се съградят древните развалини, ще се издигнат отдавна запустелите места и ще се обновят пустите градове, запустели от много поколения.“ (Исая 61:4). Слушателите на Исая не можеха да проумеят свободата и подвизите, които той описваше тук. В продължение на поколения Божия народ беше смазан от Закона, опустошен от бремето му.

Цар Йосафат беше праведен човек, който царуваше над Юда когато царството на Израел беше разделено. Сърцето на този човек бе напълно отдадено на Бог и той бе благославян и почитан повече от всички по своето време: "И Господ бе с Йосафата, понеже той ходи в първите пътища на баща си Давида..." (2 Летописи 17:3).

Кои хора наричаш свои най-близки приятели? Вярваш или не, този въпрос е от голяма важност за Господа. И това е така, защото твоите приятелства говорят силно както на Бог, така и на света, за състоянието на твоето сърцето.

Бог никога не се оплаква за силата на враговете Си, а по-скоро от нетърпението на собствените Си хора. Как само разбива сърцето Му неверието, с всичкото това чудене да Го обичам ли или да Го оставя. Бог иска да разчитаме на любовта Му. Любовта е принципа, от който Той постоянно се ръководи и никога не се отклонява от него. Когато смръщи вежди, укорява с устни или удря с ръка, дори във всичко това, сърцето Му гори от любов и всичките Му мисли за нас са мир и доброта.

Вярващата душа, след като е освободила сърцето си в молитва към Господ, предава себе си на вярност, доброта и мъдрост от Бог. Истинският вярващ ще остави оформлението на отговора на Божията милост. По какъвто и начин Бог реши да отговори, вярващия ще го приеме. Давид усърдно се моли за дома си и тогава остави всичко на Божия завет: „Ако домът ми и да не е такъв пред Бога, Пак Той е направил с мене завет вечен.” (2 Царе 23:5)

Божията благодат трябва да извърши всичко, което Той ни призовава да направим. Виж дали тези думи описват ходенето ти с Господ: обременен, стресиран, унил, умствено изтощен, уморен. Това е резултатът когато се опитаме да удвоим плътските ни усилия да угодим на Бог. Това са ясни признаци, че в нас работи не Божията благодат, а Закона.

Когато подлагаме под въпрос силата на молитвата – губим сила. Дяволът се опитва да ни ограби надеждата, като ни кара да си мислим, че молитвата вече не е ефективна.

Понякога отиваме при Бог като че ли Той е някакъв богат роднина, който ще ни издържа и ще ни даде всичко, за което го молим, докато ние дори не си помръдваме пръста за да помогнем. Издигаме ръце към Бог в молитва, а после ги пъхваме в джобовете си. Очакваме, че молитвите ни ще накарат Бог да заработи за нас, докато си стоим безучастно, мислейки си: „Той има цялата сила, аз – не, така че просто ще си кротувам и ще Го оставя да си свърши работата.”

Ние не сме свободни да се молим за това, което на егоистичния ум му се струва добре. Не ни е позволено да дойдем в святото Му присъствие и да пробутаме нашите глупави възгледи и блуждаещи мисли. Ако Бог подпишеше всичките ни молби без да ги прегледа, Той накрая би подарил славата Си. Има закон за молитвата, закон предназначен да изкорени просията, егоистичните молитви, а в същото време да даде възможност на честните търсещи хора да искат с вяра. С други думи – ние можем да се молим за каквото и да е, ако това е волята Му.

„Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си.” (Яков 4:3) Бог няма да отговори на нито една молитва в наша чест или която би подсилила изкушенията ни. На първо място, Бог не отговаря на човек, който таи похот в сърцето си. Всички отговори зависят от това да изкараме от сърцето си злото, похотта и греха.

Имам един навик когато работя, един рефлекс, който се проявява всеки път когато се проваля в ходенето ми с Господ. Говоря за склонността ми да се обръщам към делата, а не към невероятната Божия благодат за да възстановя позицията си в него. Вярвам, че повечето от нас са така. Именно затова Павел набляга върху Божията благодат отново и отново в Новия Завет. В писмо след писмо той кове знанието за това, че благодатта е абсолютно достатъчна за правилното ни взаимоотношение с Господ.

Кои са истинските размирници, истинските причинители на разделения в Божият дом днес? Това не е обществото на Илия, което въздиша и плаче за мерзостите в църквата. Не са онези, които показват греха и свидетелстват срещу злите дела на религиозните лидери и на онези в Сион, които не се тревожат за нищо. Всяко разделение е причинено от компромис! Всички проблеми в Божият дом са резултат от отстъпничество и изоставяне на Господните заповеди. „Защото, където има завист и свадливост, там има неуредици и всякакво зло.” (Яков 3:16)

Омразата на Илия към греховете на Израил извираше от много силната му любов към Божия народ. Той не мразеше хората, а само греха. Не беше отмъстителен, а по-скоро копнееше да види Израил върнал се при Бог. За да разберете Духът и силата, която беше върху Илия, трябва да чуете сърцераздирателния му плач на планината Кармил: „Отговори ми, Господи! Отговори ми, за да познае този народ, че Ти, Господи, си Богът, и че Ти си обърнал сърцата им обратно към Себе Си! Тогава падна огън от Господа... И когато целият народ видя това, всички паднаха по лице!” (ІІІ Царе 18:37-39)

“Скъпи пастир Дейвид, преди няколко години съпруга ми си изгуби работата, която беше много важна за него. Всъщност, за него това беше трагично. Той изгуби самочувствието си, както и добрия си доход и никога не се възстанови. Въпреки, че в момента има работа, настоящата му заплата е по-малко от половината от онова, което печелеше преди. Вече отговорността да храня дома ни пада върху мен.

Представете си един осиновен син, който е завършил обучението си и е наследил господството си над цялото богатство на баща си. Но той продължава да живее като слуга с правилата на робите. Трябва ли бащата на този човек да го утешава в робството му, като го уверява, че го обича и всичко ще бъде наред? Не, разбира се. Всеки баща, който обича сина си ще иска той да изиска наследството си и да спре да живее мизерно. Ще го накара да приеме богатствата, които са негови!

Посетих една църква в Ел Салвадор, в която средния доход на членовете й е 4 долара на ден. Бях изненадан да чуя, че хората даваха 2 от тези долара за благотворителност. Когато ги попитах защо дават толкова много, всички ми отговориха: „Защото Исус ни каза да даваме на бедните.“ Когато им казах, че те всъщност са бедни, те отговориха: „О, не! Ние сме благословени и искаме да благославяме.“

Аз вярвам, че лошите ни дни често имат за цел да ни накарат да пораснем и да ни измъкнат от детинските ни робства. Помислете: по-голямата част от лошите ни дни са причинени от детинските ни реакции. Помислете и за начина, по който реагират децата в живота – в един момент те се смеят, а в следващия – крещят. Лесно раними са и плачат много. Но въпреки всичко това благочестивите родители обичат и утешават децата си при всичките им житейски преживявания.

Павел имаше лош ден, докато пътуваше към Македония. „Защото откак дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.“ (2 Коринтяни 7:5). Този благочестив човек каза, че вътрешният му човек е бил атакуван не само от един страх, а от много!

Тежките ми дни идват тогава, когато чета Божието Слово. Когато остана насаме с Господ и Библията ми, мога да бъда съкрушен от чувство на невежество. Чувствам, че пред мен има цял океан от истина, но аз не мога да го разбера, понеже е твърде голям.

Християнският живот не е безпроблемен. Всеки християнин ще има лоши дни, без значение колко е свят. Повечето християни знаят, че Исус не е спасител „само в добри времена“. Той не е с нас само, когато нещата се развиват добре, но и по време на лошите ни дни. Когато ни сполетят лоши времена, Той не изчезва и не казва: „Ще се върна, когато оправиш всичко.“ Не, Той е верен и грижовен по всяко време. Той чувства всичко, през което преминаваме когато времената са лоши.

Много от нас искат да познават Божия път и да чуят библейската истина, но избягваме да я живеем. За съжаление в църквата днес е приемливо да се наслаждаваме на проповедите и поклонението, а да се връщаме у дома съвсем непроменени. Павел каза за собственото си свидетелство: „И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, а с доказателство от Духа и от сила“ (1 Коринтяни 2:4). Ако не живеем подсилени от Бог, проблемът е в нас, а не в Него.

Слава на Бог за пророк Агей. Това беше Божи човек, който живя победоносно – някой, който имаше Божия ум, който ходеше в благодат, и за когото небето беше отворено. Той излезе на сцената и даде на Зерувавел и Исус това предупреждение: „Време ли е сами вие да живеете в своите с дъски обковани къщи, докато тоя дом остава пуст? Сега, прочее, така казва Господ на Силите: Помислете за постъпките си.” (Агей 1:4-5)

“Не чрез мощ, нито чрез сила, а чрез Моя Дух, казва ГОСПОД на Войнствата.” (Захария 4:6) Господ прати двама мъже на мисия да изградят падналия храм в Ерусалим. Тези двама мъже бяха Зерувавел и първосвещеника Исус – двама благочестиви лидери, които се покоряваха на Господ и вършеха работата Му ревностно и вярно.

Исая говори за Христос, който изцерява чуждия език (виж Исая 33:19). Еврейската дума за „чужд” в този пасаж означава „дефект в говора”. Това е гласа на несигурността и колебанието – някой, който говори без сила или доза истина. Чуйте тържествените думи на пророка по темата: „Защото подлият ще говори подло, И сърцето му ще работи беззаконие, Тъй щото да върши нечестие...” (32:6). Еврейската дума за „подлост” тук означава „глупост, зло престъпление”. Тя произлиза от думата „набал”, която означава „глупак, тъпак”.

Когато пророк Исая предсказа идването на Христос и Неговото царство, той подчерта какви ще бъдат истинските служители на Христос. Като направи това той дефинира служението ни в тези последни дни. Той каза: „Искам да знаете белезите на истинските Божи хора, на онези, които ще служат точно преди да дойде да царува Принцът на мира!“

„И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква“ (Лука 12:48). Повечето християни са безсилни. На някои читатели това изказване ще им се стори смело, а на други – очевидно. Така или иначе това е коментар за църквата, който по-скоро не бих искал да правя.

Исая вярно пророкува на Израел, че „ушите им, с които да слушат” един ден ще бъдат отпушени. Но, за съжаление, слушателите му бяха запушили ушите си за Божия глас. Те искаха да с придържат за любимите си грехове!

„Но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!” (Матей 6:23). Библията е ясна: скритите грехове са „дела на тъмнината”. А ние знаем от Божието Слово, че светлината няма нищо общо с тъмнината.

Исус се обърна към Натанаил и каза: „... Истина, истина ви казвам, [Отсега] ще видите небето отворено, и Божите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.” (Йоан1:51). Гръцката фраза тук идва от корен на дума, която означава „повтарящ се”. С други думи Исус казваше на Натанаил: „Бог ще ти даде непрестанни откровения. Той непрекъснато ще ти открива небето!”

“(Бащата) му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое. Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери.“ (Лука 15:3-32) По-малкият син, затънал в мръсотията на самотата, причинена от греха, бе мъртъв за собствената си воля. И в своето нещастие той преживя нещо отвъд своята болка: Той преживя своята безпомощност!

Павел и „някои други затворници“ бяха карани към Рим, но по пътя си се сблъскаха с много трудности. Понеже плаването беше много опасно, Павел искаше да отседнат на едно място, наречено Добри пристанища, но му позволиха. „И понеже пристанището не беше годно за презимуване, повечето изказваха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс... и там да презимуват.“ (Деяния 27:12)

И двамата братя бяха еднакво грешни. По-младият син не беше разбрал целта на благодатта, която е да израснем в зрялостта на светостта. Но по-големият протестиращ син никога не бе познавал сърцето на баща си. Той винаги се бе стремял да заслужи бащината си любов чрез подчинение и дела. Той не можеше да приеме, че баща му винаги го бе обичал безусловно, без да гледа на добрите му дела. Истината бе, че баща му го обичаше просто защото беше роден от него.

„А по-старият му син беше на нива; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и хора. И повика един от слугите и попита що е това. А той му рече, Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. И той се разсърди и не искаше да влезе” (Лука 15:25-28). По-големият брат изведнъж стана гневен. В края на краищата бе служил усърдно на баща си години наред без да престъпи ни една негова заповед. Той беше безупречен според закона като съвестно пазеше себе си чист.

Лука пише за Блудния син: „И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна и той изпадна в лишение. И отиде та се представи на един от гражданите на оная страна, той го прати на полетата да пасе свине. И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свинете, но никой не му даваше” (Лука 15:14-16).

В Църквата на Таймс Скуеър ние проповядваме всички тези неща - Божията милост, състрадание, нежност и доброта към нас, Неговото оправдаване и освещение за нас, Неговото приемане към нас в Сина Му. В центъра на всички тези доктрини стои Божията благодат към нас чрез Исус Христос. Но какво се случва с нас когато се опитваме да трупаме това богато наследство?

Когато дойде бедата Павел дори и не мигна. Помислете над следната сцена: „А след дълго неядене Павел застана между тях и каза: Мъже, трябваше да ме слушате и да не тръгваме от Крит, за да не си навличаме тези беди и щети. Но сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът; защото тази нощ до мен застана ангел от Бога, на когото аз принадлежа и на когото служа, и каза: Не се бой, Павле, ти трябва да застанеш пред императора; и ето, Бог ти подари всички, които плават с теб. Затова, мъже, дерзайте, защото вярвам на Бога, че ще бъде така, както ми беше казано. Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.“ (Деяния 27:21-26)

Захария 12:10 е обещаният късен дъжд, който трябва да предшества окончателното прибиране на реколтата. Господ търпеливо чака, докато излее Своя последен дъжд, защото той ще доведе до окончателното прибиране на реколтата!

„И, казва Господ: ‘Ако слушате прилежно заповедите Ми, които днес ви заповядвам, да любите Господа вашия Бог и да Му слугувате с цялото си сърце и с цялата си душа, тогава ще давам на земята ви дъжда на времето му - и ранния и късния, за да събираш житото си, виното си и дървеното си масло’” (Второзаконие 11:13-14).

„И Господ ще ме избави от всяко зло дело и ще ме спаси и въведе в Небесното Си царство, на когото да бъде слава за вечни векове” (2 Тимотей 4:18). Думата „избави” тук означава „пази, защитава, огражда с плет”. Бог казва: „Ще те пазя, защитавам, ще те оградя с плет, така че дявола да не може да те докосне. Самият Аз ще те заведа в небесното Си царство!”

Вярваш или не, Петър каза, че ние трябва искрено да желаем края на настоящия свят. Може да кажеш: „Това звучи отвратително!” Въпреки това апостолът пише, че ние трябва да очакваме разпада на този зъл век: „като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат!” (2 Петрово 3:12)

Ако си християнин, който е решил да гледа вярата отстрани, да ходи на църква само за да намери утеха – няма да срещнеш голяма съпротива от врага. Но ако си решен да живееш за Исус, ако имаш видение за наранените, изгубените и за Христовото тяло, Сатана ще стовари целия си арсенал върху теб. Пътешествието ти ще бъде пълно с изпитания и опасности, които ще разтърсят душата ти.

Може би се чудиш: „Господи, защо работата ми е толкова неприятна? Защо другите ме използват и забиват нож в гърба ми? Защо винаги се чувствам като аутсайдер? Кое не ми е наред?” Всичко ти е наред! Това е Божието дело! Той те прави да си погнусен и уморен от умиращия свят. Казва: „Не можеш да си отдаден твърде много на това да се „справиш” тук, защото всичко ще изгори. Насочи обичта си към горните неща – към новия свят, който идва!”

„Ето, възлюбени, пиша ви това второ писмо; и в тези двете събуждам чрез напомняне вашия чист разсъдък“ (2 Петрово 3:1). Посланието има за цел да събуди надежда у нас, да ни помогне да не пускаме котва в този свят. Ето го истинското значение на „събуждането на разсъдъка ни”: „И така, защото всичко това ще се разпадне...” (стих 11). Всичко, за което е привързано човечеството – което хората имат за скъпоценно; всичко, за което се трудят цял живот, за да запазят и да му се радват - ще се разпадне във внезапния огън!

Когато дойде Господният ден никой от изброените няма да бъде допуснат в този нов свят: „...страхливите, невярващите, нечистите, убийците, блудниците, чародеите, идолопоклонниците и всичките лъжци...” (Откровение 21:8). Всъщност, всички те :... ще бъдат в езерото, което гори с огън и сяра...” (същият стих).

Библията казва, че в последните времена ще се появят присмиватели, които се подиграват на посланието, че Исус Христос ще се върне, за да установи царство. Присмивателите казват: „Къде е Той? Не виждам никакво доказателство, че Исус ще се върне. Всичко си е такова, каквото си е било от началото!” Ако се опиташ да убедиш тези присмиватели, че Исус идва, за да пречисти земята с огън и да установи царство на вечна праведност, ще те нарекат луд. Мнозина днес се подиграват на самата идея за Второ пришествие. Но без да им мигне окото, същите тези присмиватели твърдят, че се задава „нов световен ред”!