Повечето християни са безсилни
„И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква“ (Лука 12:48).
Повечето християни са безсилни. На някои читатели това изказване ще им се стори смело, а на други – очевидно. Така или иначе това е коментар за църквата, който по-скоро не бих искал да правя.
Помислете за това какво означава „нормалното“ християнство за обикновения вярващ днес. Този човек е донякъде егоистичен и малко материалист, а по-голямата част от ежедневните му решения се свеждат това как да подобри живота си. Това включва духовните му въжделения – от групата му в църквата през нещата, които сваля от интернет, до семинарите, които посещава.
Във всичко това няма нищо лошо. Нашият Господ иска живота ни да е благословен, но някои християни благословенията са само и единствено светски работи. Те искат да усъвършенстват себе си, а не Божието царство, което може да изцеди вярващия от истинската сила на евангелието.
Това, което минава за нормално християнство днес, трябва да изглежда ужасно на Бог. То не е само безсилно, но е и безстрастно, липсва му саможертва. С други думи – липсва му Кръста. Не ме разбирайте погрешно. Аз изцяло подкрепям Божията благодат и не бих стоварил непосилно бреме върху никого. Но е време църквата да направи духовна инвентаризация за да види дали „духовните“ й цели ни водят по-близо до Божието сърце или ни карат да се въртим в кръг.
Нека задам един въпрос. Мислиш ли, че за духовното ти здраве е по-добре да посещаваш църква, която не проповядва много Евангелието, не поучава много от Божието слово, или пък няма много страст за царството Му? Църква, в която никой общо взето не живее според заповедите Му? Или пък би било по-добре да посещаваш църква, която издига Божието слово, прокламира Евангелието и има група за всеки вид вярващ?
Смирено ще предположа, че вторият вариант може да е по-опасна за духовния ти растеж. Защо? Защото Исус казва, че на когото е дадено много, много ще се изисква от него. За някой, чийто живот не се връзва с библейските истини, които е научил, Денят на страшния съд ще бъде страшен.
Повечето християни са безсилни. На някои читатели това изказване ще им се стори смело, а на други – очевидно. Така или иначе това е коментар за църквата, който по-скоро не бих искал да правя.
Помислете за това какво означава „нормалното“ християнство за обикновения вярващ днес. Този човек е донякъде егоистичен и малко материалист, а по-голямата част от ежедневните му решения се свеждат това как да подобри живота си. Това включва духовните му въжделения – от групата му в църквата през нещата, които сваля от интернет, до семинарите, които посещава.
Във всичко това няма нищо лошо. Нашият Господ иска живота ни да е благословен, но някои християни благословенията са само и единствено светски работи. Те искат да усъвършенстват себе си, а не Божието царство, което може да изцеди вярващия от истинската сила на евангелието.
Това, което минава за нормално християнство днес, трябва да изглежда ужасно на Бог. То не е само безсилно, но е и безстрастно, липсва му саможертва. С други думи – липсва му Кръста. Не ме разбирайте погрешно. Аз изцяло подкрепям Божията благодат и не бих стоварил непосилно бреме върху никого. Но е време църквата да направи духовна инвентаризация за да види дали „духовните“ й цели ни водят по-близо до Божието сърце или ни карат да се въртим в кръг.
Нека задам един въпрос. Мислиш ли, че за духовното ти здраве е по-добре да посещаваш църква, която не проповядва много Евангелието, не поучава много от Божието слово, или пък няма много страст за царството Му? Църква, в която никой общо взето не живее според заповедите Му? Или пък би било по-добре да посещаваш църква, която издига Божието слово, прокламира Евангелието и има група за всеки вид вярващ?
Смирено ще предположа, че вторият вариант може да е по-опасна за духовния ти растеж. Защо? Защото Исус казва, че на когото е дадено много, много ще се изисква от него. За някой, чийто живот не се връзва с библейските истини, които е научил, Денят на страшния съд ще бъде страшен.