Дори апостол Павел имаше лоши дни

Павел имаше лош ден, докато пътуваше към Македония. „Защото откак дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.“ (2 Коринтяни 7:5). Този благочестив човек каза, че вътрешният му човек е бил атакуван не само от един страх, а от много!

Всъщност Павел не беше свръх човек. Той притежаваше същите човешки емоции, които имаме всички ние. В един момент всички вярващи в Асия се обърнаха срещу него – хора, за които той си беше давал душата. Той писа: „... Ако аз ви обичам повече, вие по-малко ли ще ме обичате?“ (2 Коринтяни 12:15)

Да, Павел преживя ужасни дни. Но той никога не се предаде на чувствата и изкушенията, които идваха с тях. Той свидетелства, че в най-тежките си времена „... даже във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна.“ (7:4). „... Бог... утешава смирените...“ (стих 6)

Имаш ли лош ден, лоша седмица, дълъг период на безнадеждност? Унил ли си, обезкуражен, мислиш ли да се откажеш? Ако е така – как мислиш, че реагира Бог на изпитанието ти? Дали те смъмря и наказва? Не, никога! Павел заявява: „Господ никога не е по-близо до теб, никога не е по-готов да ти помогне, отколкото когато си унил и изпитваш болка.“

“Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха. Който ни утешава във всяка наша скръб...” (1:34). Гръцката дума за „утеха“ тук означава „да се приближи“. Колко невероятно! Когато имаме лоши дни небесния ни Баща се възползва от това, за да ни приближи към Себе Си!