Гладуващи християни
Лука пише за Блудния син: „И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна и той изпадна в лишение. И отиде та се представи на един от гражданите на оная страна, той го прати на полетата да пасе свине. И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свинете, но никой не му даваше” (Лука 15:14-16).
Виждал съм този вид гладуване всред Християни. Те някога имаха прекрасно свидетелство на благодат и милост. Но сега, поради греха те са станали духовни скелети - без никакъв живот или нещо друго.
Лука пише: „А като дойде на себе си рече, колцина наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам тук от глад! Ще стана да ида при баща си и ще му река, Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си” (стихове 17-19).
Младежът трябваше да признае: „В края на краищата, аз не мога да управлявам тези благословения. Аз не съм подходящ за моите страсти. Съгрешил съм срещу Бога и семейството си. Пропилял съм всичко, което ми е било дадено!”
Покаянието е нещо повече от едно обръщане и връщане към Бог. То е пълно предаване на самоуправлението - едно завръщане към Бог с тази изповед: „Господи, превърнах живота си в една каша! Просто нямам сили да я оправя. И сега идвам смирено при теб, молейки те да поемеш властта. Моля те, управлявай живота ми!” Точно тогава Бог започва да върши едно много специално дело на възстановяване.
Когато синът се върна, той вече беше напълно възстановен в бащиния си дом – не като слуга, а като син! Той беше готов да се подчини на баща си. Още повече той искаше близост с баща си. Беше загубил всякакъв интерес към нещата от този свят и беше готов да върши заповедите на баща си (виж стихове 20-23).
Каква чудесна сцена на възстановяване!
Виждал съм този вид гладуване всред Християни. Те някога имаха прекрасно свидетелство на благодат и милост. Но сега, поради греха те са станали духовни скелети - без никакъв живот или нещо друго.
Лука пише: „А като дойде на себе си рече, колцина наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам тук от глад! Ще стана да ида при баща си и ще му река, Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си” (стихове 17-19).
Младежът трябваше да признае: „В края на краищата, аз не мога да управлявам тези благословения. Аз не съм подходящ за моите страсти. Съгрешил съм срещу Бога и семейството си. Пропилял съм всичко, което ми е било дадено!”
Покаянието е нещо повече от едно обръщане и връщане към Бог. То е пълно предаване на самоуправлението - едно завръщане към Бог с тази изповед: „Господи, превърнах живота си в една каша! Просто нямам сили да я оправя. И сега идвам смирено при теб, молейки те да поемеш властта. Моля те, управлявай живота ми!” Точно тогава Бог започва да върши едно много специално дело на възстановяване.
Когато синът се върна, той вече беше напълно възстановен в бащиния си дом – не като слуга, а като син! Той беше готов да се подчини на баща си. Още повече той искаше близост с баща си. Беше загубил всякакъв интерес към нещата от този свят и беше готов да върши заповедите на баща си (виж стихове 20-23).
Каква чудесна сцена на възстановяване!