Когато Бог вече не говори
Исая вярно пророкува на Израел, че „ушите им, с които да слушат” един ден ще бъдат отпушени. Но, за съжаление, слушателите му бяха запушили ушите си за Божия глас. Те искаха да с придържат за любимите си грехове!
„... когато виках не отговаряхте, И когато говорех не слушахте; Но вършехте онова, което бе зло пред Мене, И избрахте това, което Ми бе неугодно. Затова, така говори Господ Иеова: Ето, Моите слуги ще ядат, а вие ще гладувате; Ето, Моите слуги ще пият, а вие ще жадувате; Ето, Моите слуги ще се радват, а вие ще се срамувате; Ето, Моите слуги ще пеят от сърдечна радост, А вие ще пищите от сърдечна болка, И ще лелекате от съкрушаване на духа.” (Исая 65:12-14)
Колко е трагично да откажеш да чуеш любящите предупреждения на Святия Дух. Когато запушим ушите си за Божията заповед да умъртви греховете на плътта ни, ние сме обречени да преживеем всеки вид скръб и болка.
Моля да разберете – не говоря за Божия слуга, който е победен от грях, който мрази. Нито пък говоря за вярващия, който няма да остави себе си на мира, докато Святия Дух не го освободи. Аз по-скоро говоря за вярващия, който се е научил да обича греха си, който е положил глава в скута на Далила. Такъв човек е закоравил съвестта си.
Слугата, който продължава в греховните си пътища всъщност ще чува гласове, но никой от тях няма да принадлежи на Бог. Вместо това този човек ще бъде предаден на измама: „Така и Аз ще избера мечтанията им, И ще докарам върху тях ония неща, от които те се боят; Защото, когато виках, никой не отговаряше, Когато говорех, те не слушаха; Но вършеха това, което бе зло пред Мене, И избираха онова, което Ми бе неугодно.” (Исая 66:4)
Колко е ужасно, когато Бог вече не говори! Но колко е окуражително да знаем, че Святия Дух любящо ще ни предупреждава и пази от грях.
„... когато виках не отговаряхте, И когато говорех не слушахте; Но вършехте онова, което бе зло пред Мене, И избрахте това, което Ми бе неугодно. Затова, така говори Господ Иеова: Ето, Моите слуги ще ядат, а вие ще гладувате; Ето, Моите слуги ще пият, а вие ще жадувате; Ето, Моите слуги ще се радват, а вие ще се срамувате; Ето, Моите слуги ще пеят от сърдечна радост, А вие ще пищите от сърдечна болка, И ще лелекате от съкрушаване на духа.” (Исая 65:12-14)
Колко е трагично да откажеш да чуеш любящите предупреждения на Святия Дух. Когато запушим ушите си за Божията заповед да умъртви греховете на плътта ни, ние сме обречени да преживеем всеки вид скръб и болка.
Моля да разберете – не говоря за Божия слуга, който е победен от грях, който мрази. Нито пък говоря за вярващия, който няма да остави себе си на мира, докато Святия Дух не го освободи. Аз по-скоро говоря за вярващия, който се е научил да обича греха си, който е положил глава в скута на Далила. Такъв човек е закоравил съвестта си.
Слугата, който продължава в греховните си пътища всъщност ще чува гласове, но никой от тях няма да принадлежи на Бог. Вместо това този човек ще бъде предаден на измама: „Така и Аз ще избера мечтанията им, И ще докарам върху тях ония неща, от които те се боят; Защото, когато виках, никой не отговаряше, Когато говорех, те не слушаха; Но вършеха това, което бе зло пред Мене, И избираха онова, което Ми бе неугодно.” (Исая 66:4)
Колко е ужасно, когато Бог вече не говори! Но колко е окуражително да знаем, че Святия Дух любящо ще ни предупреждава и пази от грях.