Той ни осинови
Аз вярвам, че лошите ни дни често имат за цел да ни накарат да пораснем и да ни измъкнат от детинските ни робства. Помислете: по-голямата част от лошите ни дни са причинени от детинските ни реакции. Помислете и за начина, по който реагират децата в живота – в един момент те се смеят, а в следващия – крещят. Лесно раними са и плачат много. Но въпреки всичко това благочестивите родители обичат и утешават децата си при всичките им житейски преживявания.
Така и ние като християни понякога се цупим или пък изпитваме плътски раздразнения, когато изживяваме трудности. Викаме: „Добре, Господи, ако ще се отнасяш така с мен, ако ще продължаваш да позволяваш да ми се случват лоши работи, защо въобще да Ти се моля?“
Въпреки това небесният ни Баща ни обича и утешава при всички раздразнения, бремена, крясъци, детински сривове и възходи. Виждате ли, голямото Му желание е по време на изпитанията ни да започнем да разбираме кои сме и с какво разполагаме в качеството си на Негови деца. Той знае, че когато сме блъскани от ветровете и вълните на емоциите ни забравяме, че сме Негови деца и спираме да се възползваме от привилегиите си. Но Словото Му ни казва, че ние сме Негови наследници, заедно с по-възрастния ни брат, Исус!
“Казвам още: До тогаз, до когато наследникът е малолетен, той не се различава в нищо от роб, ако и да е господар на всичко” (Галатяни 4:1). Тук Павел говори за римските обичаи от негово време. Едно дете можело да бъде осиновено от някой богат човек и да бъде обучавано докато стане на 8 години. След това, от 8 до 25 годишна възраст, детето било пращано при настойник. През всички тези години детето било наследник, но нямало право да управлява живота си.
Павел казва, че това дете ни показва какви са онези, които живеят под Закона. Закона е нашия настойник в Божите заповеди. Но идва време, когато свършваме училище и трябва да заемем мястото си на наследници на Божите богатства чрез благодатта на Христос. Но много християни никога не научават това. Те все още живеят според добрите си дела и онова, което трябва или не трябва да правят, и никога не разбират позицията си на Божи синове. „.. ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени...“ (стих 3). Те все още служат на Бог като роби, поробени от страха, вината и отчаянието, понеже не разбират осиновението си!
На такива вярващи Павел казва: „Все още мислите като деца, трудите се под робството на законите, които сте си постановили. Не виждате, че вече сте господари на всичко, можете да участвате във всичко, което притежава баща ви. Той ви осинови, обича ви и ви прати на училище, за да ви подготви за нещо.“
Така и ние като християни понякога се цупим или пък изпитваме плътски раздразнения, когато изживяваме трудности. Викаме: „Добре, Господи, ако ще се отнасяш така с мен, ако ще продължаваш да позволяваш да ми се случват лоши работи, защо въобще да Ти се моля?“
Въпреки това небесният ни Баща ни обича и утешава при всички раздразнения, бремена, крясъци, детински сривове и възходи. Виждате ли, голямото Му желание е по време на изпитанията ни да започнем да разбираме кои сме и с какво разполагаме в качеството си на Негови деца. Той знае, че когато сме блъскани от ветровете и вълните на емоциите ни забравяме, че сме Негови деца и спираме да се възползваме от привилегиите си. Но Словото Му ни казва, че ние сме Негови наследници, заедно с по-възрастния ни брат, Исус!
“Казвам още: До тогаз, до когато наследникът е малолетен, той не се различава в нищо от роб, ако и да е господар на всичко” (Галатяни 4:1). Тук Павел говори за римските обичаи от негово време. Едно дете можело да бъде осиновено от някой богат човек и да бъде обучавано докато стане на 8 години. След това, от 8 до 25 годишна възраст, детето било пращано при настойник. През всички тези години детето било наследник, но нямало право да управлява живота си.
Павел казва, че това дете ни показва какви са онези, които живеят под Закона. Закона е нашия настойник в Божите заповеди. Но идва време, когато свършваме училище и трябва да заемем мястото си на наследници на Божите богатства чрез благодатта на Христос. Но много християни никога не научават това. Те все още живеят според добрите си дела и онова, което трябва или не трябва да правят, и никога не разбират позицията си на Божи синове. „.. ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени...“ (стих 3). Те все още служат на Бог като роби, поробени от страха, вината и отчаянието, понеже не разбират осиновението си!
На такива вярващи Павел казва: „Все още мислите като деца, трудите се под робството на законите, които сте си постановили. Не виждате, че вече сте господари на всичко, можете да участвате във всичко, което притежава баща ви. Той ви осинови, обича ви и ви прати на училище, за да ви подготви за нещо.“