Блудният син и брат му
И двамата братя бяха еднакво грешни. По-младият син не беше разбрал целта на благодатта, която е да израснем в зрялостта на светостта. Но по-големият протестиращ син никога не бе познавал сърцето на баща си. Той винаги се бе стремял да заслужи бащината си любов чрез подчинение и дела. Той не можеше да приеме, че баща му винаги го бе обичал безусловно, без да гледа на добрите му дела. Истината бе, че баща му го обичаше просто защото беше роден от него.
„... и баща му излезе и го молеше. А той в отговор рече на баща си, Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпвал някоя твоя заповед; но пак на мене нито яре си дал някога да се повеселя с приятелите си; а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле” (Лука 15:28-30).
По-големият син каза на баща си: „През всички тези години съм ти работил толкова усърдно, и пак не си ми показал такава любов. Аз не чувствам твоята любов, Татко!” Това обобщава основния проблем на протестиращия син: Той си мислеше, че бе заслужил чрез добри дела онова, което по-малкия му брат получи чрез благодат.
Всеки легалист иизпитва трудности, когато трябва да остави настрана делата в своята плът. Защо? Нашата плът желае да докаже себе си пред Бог! Ние искаме да можем да кажем: „Аз съм заслужил мира си в Господа. Постил съм, молил съм се, извършил съм всичко за да победя. Работих много и сега най-накрая успях!”
Ако сме честни, ще си признаем, че нашата плът винаги протестира срещу зависимостта от Господа. Ние не искаме да разчитаме на Неговата милост и благодат или да вярваме, че само ако дойдем при Него с покаяние и вяра, Той ще изтрие нашата сметка. Не искаме да признаем, че единствено Той може да ни даде силата, мъдростта и властта да живеем като победители.
Трябва да сме внимателни да не правим протеста на по-големия брат, честния човек. Това е протест на човешката честност и е воня в Божиите ноздри!
„... и баща му излезе и го молеше. А той в отговор рече на баща си, Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпвал някоя твоя заповед; но пак на мене нито яре си дал някога да се повеселя с приятелите си; а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле” (Лука 15:28-30).
По-големият син каза на баща си: „През всички тези години съм ти работил толкова усърдно, и пак не си ми показал такава любов. Аз не чувствам твоята любов, Татко!” Това обобщава основния проблем на протестиращия син: Той си мислеше, че бе заслужил чрез добри дела онова, което по-малкия му брат получи чрез благодат.
Всеки легалист иизпитва трудности, когато трябва да остави настрана делата в своята плът. Защо? Нашата плът желае да докаже себе си пред Бог! Ние искаме да можем да кажем: „Аз съм заслужил мира си в Господа. Постил съм, молил съм се, извършил съм всичко за да победя. Работих много и сега най-накрая успях!”
Ако сме честни, ще си признаем, че нашата плът винаги протестира срещу зависимостта от Господа. Ние не искаме да разчитаме на Неговата милост и благодат или да вярваме, че само ако дойдем при Него с покаяние и вяра, Той ще изтрие нашата сметка. Не искаме да признаем, че единствено Той може да ни даде силата, мъдростта и властта да живеем като победители.
Трябва да сме внимателни да не правим протеста на по-големия брат, честния човек. Това е протест на човешката честност и е воня в Божиите ноздри!