Викът на покаяното сърце
„А по-старият му син беше на нива; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и хора. И повика един от слугите и попита що е това. А той му рече, Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. И той се разсърди и не искаше да влезе” (Лука 15:25-28).
По-големият брат изведнъж стана гневен. В края на краищата бе служил усърдно на баща си години наред без да престъпи ни една негова заповед. Той беше безупречен според закона като съвестно пазеше себе си чист.
Но гледайки през прозореца, този по-възрастен син видя най-великата картина на благодат, подарявана някога на човек: Бащата прегръщаше един каещ се, загубен син. Той не задаваше въпроси, не изнасяше лекция. Вместо това, той облече детето си в нови дрехи и го възстанови на предишното му положение - до степен на пълно благоволение и благословение. И тогава го въведе в празненството!
Картината, която този по-голям брат видя бе, че всеки човек може да се покае, независимо колко дълбоко е затънал - ако просто се откаже от това сам да управлява своя живот и се върне обратно при баща си. Но по-големият брат протестираше срещу всичко това. Той отказа да отиде на празника. Защо? Той не желаеше да участва в онова, което изтълкува като една лесна благодат!
Типично за легалистичния ум е да протестира срещу щедро изляната благодат върху един завръщащ се отстъпник. Много Християни когато стоят до някой наркоман или алкохолик в църква, си мислят: „Благодаря на Бога, че никога не съм съгрешавал по този начин. Той би могъл да падне утре отново.”
Но писанието казва, че този вид гордост е по-убийствена от всяко пристрастяване: „Така щото който мисли че стои, нека внимава да не падне” (1 Коринтяни 10:12).
Истината е, че когато блудният син видя как брат му се мръщеше от прозореца, той вероятно си помисли: „О, братко, ако знаеше само как ти се възхищавам! Ти винаги си показвал усърдие, дисциплина, вярност. Ти никога не избяга и не съгреши както аз направих. Ти се представи по-добре от мен. И през останалата част от моя живот аз трябва да живея със спомена за това как посрамих доброто име на нашето семейство. Аз знам, че не заслужавам нищо от това, в същност, ти трябваше да си на моето място сега. Как желая да бъда до теб!”
Това е вика на едно истински покаено и смирено сърце!
По-големият брат изведнъж стана гневен. В края на краищата бе служил усърдно на баща си години наред без да престъпи ни една негова заповед. Той беше безупречен според закона като съвестно пазеше себе си чист.
Но гледайки през прозореца, този по-възрастен син видя най-великата картина на благодат, подарявана някога на човек: Бащата прегръщаше един каещ се, загубен син. Той не задаваше въпроси, не изнасяше лекция. Вместо това, той облече детето си в нови дрехи и го възстанови на предишното му положение - до степен на пълно благоволение и благословение. И тогава го въведе в празненството!
Картината, която този по-голям брат видя бе, че всеки човек може да се покае, независимо колко дълбоко е затънал - ако просто се откаже от това сам да управлява своя живот и се върне обратно при баща си. Но по-големият брат протестираше срещу всичко това. Той отказа да отиде на празника. Защо? Той не желаеше да участва в онова, което изтълкува като една лесна благодат!
Типично за легалистичния ум е да протестира срещу щедро изляната благодат върху един завръщащ се отстъпник. Много Християни когато стоят до някой наркоман или алкохолик в църква, си мислят: „Благодаря на Бога, че никога не съм съгрешавал по този начин. Той би могъл да падне утре отново.”
Но писанието казва, че този вид гордост е по-убийствена от всяко пристрастяване: „Така щото който мисли че стои, нека внимава да не падне” (1 Коринтяни 10:12).
Истината е, че когато блудният син видя как брат му се мръщеше от прозореца, той вероятно си помисли: „О, братко, ако знаеше само как ти се възхищавам! Ти винаги си показвал усърдие, дисциплина, вярност. Ти никога не избяга и не съгреши както аз направих. Ти се представи по-добре от мен. И през останалата част от моя живот аз трябва да живея със спомена за това как посрамих доброто име на нашето семейство. Аз знам, че не заслужавам нищо от това, в същност, ти трябваше да си на моето място сега. Как желая да бъда до теб!”
Това е вика на едно истински покаено и смирено сърце!