Да прекараме ли зимата във Феникс?
Павел и „някои други затворници“ бяха карани към Рим, но по пътя си се сблъскаха с много трудности. Понеже плаването беше много опасно, Павел искаше да отседнат на едно място, наречено Добри пристанища, но му позволиха. „И понеже пристанището не беше годно за презимуване, повечето изказваха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс... и там да презимуват.“ (Деяния 27:12)
Когато преминаваме през буря не можем да пренебрегнем факта, че се возим на боен кораб. Ние сме във война срещу Сатана, така че водим непрестанна битка със силите на мрака. Това е една добра причина, поради която не можем да си позволим да „прекараме зимата във Феникс.“
Ние водим война срещу враг, който носи депресия, атакува семействата и поробва младото поколение тийнейджъри с хероин – растящ проблем в много страни. Влязли сме във войната вярвайки, че славното Евангелие на Христос ще освободи пленниците, че Той е верен да строши веригите на поробените, да освободи семействата, които тънат в беди и да се докосне до най-нуждаещите се с щедрата Си любов. За да участваме в тази битка се налага да се фокусираме върху мисията, която Той ни е дал и да чуем как гласа Му ни ръководи. Нашата мисия винаги е второстепенна, най-важното е да „знаем в кого сме повярвали“ (виж 2 Тимотей 1:12).
Това отнася ли се за теб? Твоят кораб по-важен ли е от Исус в сърцето ти? Хващаш ли се в плътски грижи, било то как да живееш добре или пък да имаш успешно служение? Призивът на Бог не е за теб. Не ме разбирайте погрешно: Той не иска да спреш да работиш или да служиш посветено. Възможно ли е обаче Той да ти говори в момента за онова, което е най-важно за твоето сърце?
Ако прекарваш зимите си във Феникс, Той те вика обратно на пътя към Рим. Остави настрана всичко, което ти пречи да бъдеш на „мисия за Исус“.
Когато преминаваме през буря не можем да пренебрегнем факта, че се возим на боен кораб. Ние сме във война срещу Сатана, така че водим непрестанна битка със силите на мрака. Това е една добра причина, поради която не можем да си позволим да „прекараме зимата във Феникс.“
Ние водим война срещу враг, който носи депресия, атакува семействата и поробва младото поколение тийнейджъри с хероин – растящ проблем в много страни. Влязли сме във войната вярвайки, че славното Евангелие на Христос ще освободи пленниците, че Той е верен да строши веригите на поробените, да освободи семействата, които тънат в беди и да се докосне до най-нуждаещите се с щедрата Си любов. За да участваме в тази битка се налага да се фокусираме върху мисията, която Той ни е дал и да чуем как гласа Му ни ръководи. Нашата мисия винаги е второстепенна, най-важното е да „знаем в кого сме повярвали“ (виж 2 Тимотей 1:12).
Това отнася ли се за теб? Твоят кораб по-важен ли е от Исус в сърцето ти? Хващаш ли се в плътски грижи, било то как да живееш добре или пък да имаш успешно служение? Призивът на Бог не е за теб. Не ме разбирайте погрешно: Той не иска да спреш да работиш или да служиш посветено. Възможно ли е обаче Той да ти говори в момента за онова, което е най-важно за твоето сърце?
Ако прекарваш зимите си във Феникс, Той те вика обратно на пътя към Рим. Остави настрана всичко, което ти пречи да бъдеш на „мисия за Исус“.