Денят на разплатата
Искам да ви покажа 4 трагични последици, които сполетяват онези, които детронират Господ.
1. „Израил е лоза, която се разпростира И дава изобилно плод...“ (Осия 10:1).
Всеки в Израел се грижеше за себе си и резултата беше абсолютна празнота. Осия говореше на вярващите, показваше им какво се случва на всички, които детронират Господ в живота си. Такива хора стават егоистични и мизерни, и самите им цели стават празни.
2. Сърцето им е разделено... Той ще разкопае жертвениците им. Ще строши стълбовете на идолите им.“ (стих 2).
Сърцето на нацията ни е разделено. Американците служат на Бог и религията с устните си, но не се покланят на Господ с истина. И това е довело до срива на всичките ни свещени институции. Когато загубиш вяра в Бог и се довериш на нещо друго, това нещо се превръща в идол за теб. Това да се случва в нацията ни днес. Обществото ни вече не вярва на Бог, а вместо това се обръща към правителството, президента, образователната система, социалната сигурност само за да намери някакъв вид сигурност. Бог казва: „Ако не Ми вярваш, ще накарам всичките институции, на които вярваш, да паднат.“
3. Орахте нечестие, пожънахте беззаконие... Защото си уповал на своя си път, На многото си силни мъже.“ (стих 13).
Осия казва: „Спряхте да вярвате в Господ и сега ще пожънете беззаконие!“ Човечеството днес е усложнено, образовано, притежава познание. Ние сме детронирали Бог, отхвърлили сме Библията и молитвата и сме се възкачили на трона на науката, психологията и образованието. Въпреки това ви питам: Каква е жетвата? Какво ни донесе всичкото това сложно образование?
4. „... Ние нямаме цар, защото не се бояхме от Господа...“ (стих 3).
Осия беше цар на Израел, но сърцето му беше пълно с идолопоклонство. Така че, когато Израел започна да се връща към греховете си, той нямаше сила да спре загубата на вяра. Думите му нямаха власт. Когато говореше, хората просто клатеха глава и казваха: „Нямаме лидери, нямаме посока. Носим се по течението!“
Осия беше пророк в Израел, но когато Израел започна да се връща към греховете си, той нямаше сила да спре загубата на вяра. Думите му нямаха власт. Когато говореше, хората просто клатеха глава и казваха: „Нямаме лидери, нямаме посока. Носим се по течението!“
Точно това се случва в Америка в момента, а същото се случва и в църквата днес. Много християни се присмиват на пастирите си, осмиват властта им. Защо? Защото думите на тези хора нямат сила! Хората казват: „Вече нямаме лидери в църквата. Изгубени сме, объркани.“ Това е деня на разплата за това, че детронирахме Господ!
20 април, 1998
1. „Израил е лоза, която се разпростира И дава изобилно плод...“ (Осия 10:1).
Всеки в Израел се грижеше за себе си и резултата беше абсолютна празнота. Осия говореше на вярващите, показваше им какво се случва на всички, които детронират Господ в живота си. Такива хора стават егоистични и мизерни, и самите им цели стават празни.
2. Сърцето им е разделено... Той ще разкопае жертвениците им. Ще строши стълбовете на идолите им.“ (стих 2).
Сърцето на нацията ни е разделено. Американците служат на Бог и религията с устните си, но не се покланят на Господ с истина. И това е довело до срива на всичките ни свещени институции. Когато загубиш вяра в Бог и се довериш на нещо друго, това нещо се превръща в идол за теб. Това да се случва в нацията ни днес. Обществото ни вече не вярва на Бог, а вместо това се обръща към правителството, президента, образователната система, социалната сигурност само за да намери някакъв вид сигурност. Бог казва: „Ако не Ми вярваш, ще накарам всичките институции, на които вярваш, да паднат.“
3. Орахте нечестие, пожънахте беззаконие... Защото си уповал на своя си път, На многото си силни мъже.“ (стих 13).
Осия казва: „Спряхте да вярвате в Господ и сега ще пожънете беззаконие!“ Човечеството днес е усложнено, образовано, притежава познание. Ние сме детронирали Бог, отхвърлили сме Библията и молитвата и сме се възкачили на трона на науката, психологията и образованието. Въпреки това ви питам: Каква е жетвата? Какво ни донесе всичкото това сложно образование?
4. „... Ние нямаме цар, защото не се бояхме от Господа...“ (стих 3).
Осия беше цар на Израел, но сърцето му беше пълно с идолопоклонство. Така че, когато Израел започна да се връща към греховете си, той нямаше сила да спре загубата на вяра. Думите му нямаха власт. Когато говореше, хората просто клатеха глава и казваха: „Нямаме лидери, нямаме посока. Носим се по течението!“
Осия беше пророк в Израел, но когато Израел започна да се връща към греховете си, той нямаше сила да спре загубата на вяра. Думите му нямаха власт. Когато говореше, хората просто клатеха глава и казваха: „Нямаме лидери, нямаме посока. Носим се по течението!“
Точно това се случва в Америка в момента, а същото се случва и в църквата днес. Много християни се присмиват на пастирите си, осмиват властта им. Защо? Защото думите на тези хора нямат сила! Хората казват: „Вече нямаме лидери в църквата. Изгубени сме, объркани.“ Това е деня на разплата за това, че детронирахме Господ!
20 април, 1998