Направи ги отново
Когато Израел дойде до Червено море, те пяха хваления на Бог заради мощното освобождение, което Той им даде. Трябва да са си казали един на друг: Не е възможно да има друго такова чудо! Никое друго поколение в историята няма да бъде свидетел на такава мощна изява на Божията сила по толкова видим начин.
Давид погледна назад към свръхестественото спасение на Израел при Червено море и каза: „Елате и вижте великите Божии дела — страшен е в делата Си към човешките синове. Той превърна морето в суша, те преминаха пеша през реката — там се развеселихме в Него” (Псалм 66:5-6).
На Израел им беше заповядано да разкажат на всяко следващо поколение за великата свръхестествена Божия мощ в тяхна помощ. Те трябваше да използват освобождението си при Червено море като пример: „няма да скрием от синовете им, разказвайки на идното поколение славните дела на Господа и Неговата сила, и чудните Му дела, които извърши” (Псалм 78:4).
Като дете Давид трябва да се е очаровал, когато е слушал тази история, разказвана непрекъснато. Сега Давид разказваше същата история на децата си: „Знаем, че Бог е жив, защото Той преведе предците ни през Червено море по сухо. А сега го разкажете на децата и внуците си!” И те го направиха.
Изведнъж не бе достатъчно само да говори за онова, което Бог беше направил в далечното минало. Псалмистът искаше да види как Бог освобождава народа Си сега: „Боже, с ушите си сме чули, бащите ни са ни разказвали за делото, което си извършил в техните дни, в древните дни. Ти си изгонил с ръката Си езичниците.” (Псалм 44:1-3).
Псалмистът тук казва: „Господи, цял живот съм слушал какво си направил в миналото, как невероятните сцени за славата Ти са били видими за бащите ми. Децата ми са слушали за тези събития, а сега и внуците ми ще чуят.”
Но след това псалмиста възкликва: „Боже, Ти си моят Цар; заповядай и дай спасение за Яков!” (стих 4). С други думи: „Но, Господи, Ти също Си и мой Цар. Направи тези неща отново за народа Си!”
Докато Давид казваше тези думи, той, както и Израел бяха във време на велико изпитание. Божият народ беше изправен пред страшна криза и се нуждаеха от ново чудо. Така че Давид отиде при Бог със сериозни аргументи, викайки към Него: „О, Господи, децата Ти при Червено море може да са си мислели, че никога повече няма да има криза като тяхната. Имаме нужда от мощно проявление на силната Ти, протегната ръка. Господи, направи го отново днес!”
Давид погледна назад към свръхестественото спасение на Израел при Червено море и каза: „Елате и вижте великите Божии дела — страшен е в делата Си към човешките синове. Той превърна морето в суша, те преминаха пеша през реката — там се развеселихме в Него” (Псалм 66:5-6).
На Израел им беше заповядано да разкажат на всяко следващо поколение за великата свръхестествена Божия мощ в тяхна помощ. Те трябваше да използват освобождението си при Червено море като пример: „няма да скрием от синовете им, разказвайки на идното поколение славните дела на Господа и Неговата сила, и чудните Му дела, които извърши” (Псалм 78:4).
Като дете Давид трябва да се е очаровал, когато е слушал тази история, разказвана непрекъснато. Сега Давид разказваше същата история на децата си: „Знаем, че Бог е жив, защото Той преведе предците ни през Червено море по сухо. А сега го разкажете на децата и внуците си!” И те го направиха.
Изведнъж не бе достатъчно само да говори за онова, което Бог беше направил в далечното минало. Псалмистът искаше да види как Бог освобождава народа Си сега: „Боже, с ушите си сме чули, бащите ни са ни разказвали за делото, което си извършил в техните дни, в древните дни. Ти си изгонил с ръката Си езичниците.” (Псалм 44:1-3).
Псалмистът тук казва: „Господи, цял живот съм слушал какво си направил в миналото, как невероятните сцени за славата Ти са били видими за бащите ми. Децата ми са слушали за тези събития, а сега и внуците ми ще чуят.”
Но след това псалмиста възкликва: „Боже, Ти си моят Цар; заповядай и дай спасение за Яков!” (стих 4). С други думи: „Но, Господи, Ти също Си и мой Цар. Направи тези неща отново за народа Си!”
Докато Давид казваше тези думи, той, както и Израел бяха във време на велико изпитание. Божият народ беше изправен пред страшна криза и се нуждаеха от ново чудо. Така че Давид отиде при Бог със сериозни аргументи, викайки към Него: „О, Господи, децата Ти при Червено море може да са си мислели, че никога повече няма да има криза като тяхната. Имаме нужда от мощно проявление на силната Ти, протегната ръка. Господи, направи го отново днес!”