Стоящият вярващ
“„Ако пазите Моите заповеди, ще стоите в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Своя Отец и стоя в Неговата любов.” (Йоан 15:10). Исус се покори с вярност на всяка заповед на Своя Баща и Той нарече това нещо „да стоиш”.
Някои християни си мислят, че могат да избират на кои от Христовите заповеди да се покорят. Ако не им харесва заповедта, те просто я игнорират или обясняват непокорството си с: „Не виждам нещата така, не го вярвам по този начин.” Ако хората не харесват призива на някой пастор за святост, те просто отиват при пастор, който акцентира върху позитивното. Затова религията днес е пометена от ужасната зараза на апатията. Толкова ни е страх от дела, толкова сме раздразнени от легализма, че приемаме покорството като нещо лошо.
Как е възможно за клонче, което живее в Него, да не стои? Исус каза: „Ако някой не стои в Мен, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и ги събират и ги хвърлят в огъня, и те изгарят.” (стих 6). Може ли да бъде казано по-ясно? Стоенето включва почивка и отговорности. Възможно е да бъдеш в Него, свързан с лозата, но да не стоиш, да нямаш прилив на живот, който да носи плод. Стоенето е абсолютно покорство на Христовите заповеди, понеже всеки клон има свободна воля – има живот в себе си! Клонът не е пасивен – той трябва да извлича живот от лозата! „Ако стоите в Мен и думите Ми стоят във вас...” (стих 7). Това показва, че Словото е ножа на Отец. Как може някой клон да дава плод, ако Господното Слово е пренебрегвано, непознато, занемарено?
Ние виждаме плодовете на сушата да никнат навсякъде из Божието лозе - прелюбодейство, блудство, пиене, наркотици – защото при мнозина очистителния процес е спрял. Божието Слово е Неговия нож – двуостър меч. По-голямата част от християните днес не четат, не знаят, нямат намерение да прочетат Божието Слово. Да даваш плод на праведност без Словото Му да живее в теб е невъзможно! Пренебрегването на Словото причинява яловост, докарва ужасно увяхване сред Божиите хора.
Стоящият на лозата вярващ е този, който обича и се страхува от Бог, ужасява се от справедливите Му наказания, гладува за Словото и трепери пред осъдителната Му мощ. Това е този, който се наслаждава, когато Словото окастря всички пречки, който се моли живота и приликите с Христос винаги да нарастват в него, и който става все по - и по - зрял в покорство и любов.
Някои християни си мислят, че могат да избират на кои от Христовите заповеди да се покорят. Ако не им харесва заповедта, те просто я игнорират или обясняват непокорството си с: „Не виждам нещата така, не го вярвам по този начин.” Ако хората не харесват призива на някой пастор за святост, те просто отиват при пастор, който акцентира върху позитивното. Затова религията днес е пометена от ужасната зараза на апатията. Толкова ни е страх от дела, толкова сме раздразнени от легализма, че приемаме покорството като нещо лошо.
Как е възможно за клонче, което живее в Него, да не стои? Исус каза: „Ако някой не стои в Мен, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и ги събират и ги хвърлят в огъня, и те изгарят.” (стих 6). Може ли да бъде казано по-ясно? Стоенето включва почивка и отговорности. Възможно е да бъдеш в Него, свързан с лозата, но да не стоиш, да нямаш прилив на живот, който да носи плод. Стоенето е абсолютно покорство на Христовите заповеди, понеже всеки клон има свободна воля – има живот в себе си! Клонът не е пасивен – той трябва да извлича живот от лозата! „Ако стоите в Мен и думите Ми стоят във вас...” (стих 7). Това показва, че Словото е ножа на Отец. Как може някой клон да дава плод, ако Господното Слово е пренебрегвано, непознато, занемарено?
Ние виждаме плодовете на сушата да никнат навсякъде из Божието лозе - прелюбодейство, блудство, пиене, наркотици – защото при мнозина очистителния процес е спрял. Божието Слово е Неговия нож – двуостър меч. По-голямата част от християните днес не четат, не знаят, нямат намерение да прочетат Божието Слово. Да даваш плод на праведност без Словото Му да живее в теб е невъзможно! Пренебрегването на Словото причинява яловост, докарва ужасно увяхване сред Божиите хора.
Стоящият на лозата вярващ е този, който обича и се страхува от Бог, ужасява се от справедливите Му наказания, гладува за Словото и трепери пред осъдителната Му мощ. Това е този, който се наслаждава, когато Словото окастря всички пречки, който се моли живота и приликите с Христос винаги да нарастват в него, и който става все по - и по - зрял в покорство и любов.