Убеден и обвинен
Ние не сме спасени чрез Закона, но сме убедени и обвинени за греховете си от него! „Понеже чрез закона става само познаването на греха.” (Римляни 3:20)
Законът беше даден „за да се затворят устата на всекиго и целият свят да бъде подсъдим пред Бога.” (стих 19). „Така че законът стана за нас възпитател, за да ни доведе до Христос, за да се оправдаем чрез вяра.” (Галатяни 3:24)
„Така че законът е свят и... свят, справедлив и добър. Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мен? Да не бъде! Но грехът, за да се показва, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен.” (Римляни 7:12-13)
Павел казваше: „Не бих могъл да изповядам греховете си докато не знаех, че има грехове! Не бих могъл да търся Божията святост, докато не видях колко далеч от Него стоя! Аз се запознах със Закона, който унищожи безгрижието ми относно греха. Когато видях Божията святост, греха стана наистина грешен за мен.”
Това е осъждението, което те хвърля право в обятията на Христос, плачейки: „Милост, Господи! Не мога да спася себе си, не мога да изпълня Закона Ти. Видях греха на сърцето си!”
Определението за вяра е „полетът на осъдения и покаял се грешник към милостта на Бог в Исус Христос.” Само човекът, който е бил осъден за греховете си чрез Божия закон ще „избяга при Христос” за подслон.
В денят на Петдесятница Петър се изправи и даде на тълпата евангелието на Божията благодат. Но преди това той ги постави под огнената светлина на Закона! Той ги посочи с пръст и каза: „Вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници.... Исус... Господ и Христос.” (Деяния 2:23, 26). Хората бяха прободени в сърцата си, толкова силно осъдени от Божието Слово, че извикаха: „Какво да направим?” (стих 37)
Адам получи евангелието на благодатта, и тогава му се „отвориха очите” (виж Битие 3:7). Едва след като той видя жалкото състояние и последствията от греха си, Бог му даде посланието на милостта и надеждата!
Законът беше даден „за да се затворят устата на всекиго и целият свят да бъде подсъдим пред Бога.” (стих 19). „Така че законът стана за нас възпитател, за да ни доведе до Христос, за да се оправдаем чрез вяра.” (Галатяни 3:24)
„Така че законът е свят и... свят, справедлив и добър. Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мен? Да не бъде! Но грехът, за да се показва, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен.” (Римляни 7:12-13)
Павел казваше: „Не бих могъл да изповядам греховете си докато не знаех, че има грехове! Не бих могъл да търся Божията святост, докато не видях колко далеч от Него стоя! Аз се запознах със Закона, който унищожи безгрижието ми относно греха. Когато видях Божията святост, греха стана наистина грешен за мен.”
Това е осъждението, което те хвърля право в обятията на Христос, плачейки: „Милост, Господи! Не мога да спася себе си, не мога да изпълня Закона Ти. Видях греха на сърцето си!”
Определението за вяра е „полетът на осъдения и покаял се грешник към милостта на Бог в Исус Христос.” Само човекът, който е бил осъден за греховете си чрез Божия закон ще „избяга при Христос” за подслон.
В денят на Петдесятница Петър се изправи и даде на тълпата евангелието на Божията благодат. Но преди това той ги постави под огнената светлина на Закона! Той ги посочи с пръст и каза: „Вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници.... Исус... Господ и Христос.” (Деяния 2:23, 26). Хората бяха прободени в сърцата си, толкова силно осъдени от Божието Слово, че извикаха: „Какво да направим?” (стих 37)
Адам получи евангелието на благодатта, и тогава му се „отвориха очите” (виж Битие 3:7). Едва след като той видя жалкото състояние и последствията от греха си, Бог му даде посланието на милостта и надеждата!