Христос е края
Павел ползва Израел като пример за да поучава какво е истинска праведност. „Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога за Израил е те да бъдат спасени. Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според познаването. Понеже, като не познаваха Божията правда и като искаха да установят своята собствена, не се покориха на Божията правда. Защото Христос е краят на закона за правда на всеки, който вярва.“ (Римляни 10:1-4)
Текстът на Павел ни предизвиква с някои въпроси. Ако си оправдан, означава ли това, че си и праведен? Да, в смисъл, че оправданието ни прави праведни. Ако си осветен, праведен ли си? Да, в смисъл, че освещението е процеса на това да изпитваш Христовата праведност в ежедневния ти живот. Исус е нашия източник на оправдание и освещение; ние се сдобиваме и с двете чрез дара му на благодат.
Повечето християни са съгласни с това, казвайки: „Исус е източника ми на всичко.“ Но ходенето им отразява ли това всъщност? Тъжната истина е, че много християни живеят така все едно оправданието идва само от Бог и като че освещението се постига чрез ежедневните им дела. Като че казват: „Получил съм благодат чрез вяра в Исус. Сега трябва да водя неумолима лична кампания за да бъда осветен.“
В един смисъл те казват на Бог, че искат да Му се отплатят за големия Му дар: „Благодаря ти, че ме оправда, Господи. Ти ме постави на правилното място с Теб чрез Кръста, а в замяна на това аз ще бъда осветен като Ти се покорявам. Ти направи първата част от делото, а аз ще направя втората.“
Този начин на мислене води до живот на робство. Колко пъти сте карали покрай билборда на някоя църква, на който пише: „ХРИСТОС УМРЯ ЗА ТЕБ. КАКВО СИ НАПРАВИЛ ЗА НЕГО?“ Това се е разпространило много из цялата църква.
Исус беше разпънат, погребан и възкръсна на третия ден, така че ние да имаме вечен живот. Какво бихме могли да направим в замяна на това? Десятък? Да ходим на молитвени събрания? Да евангелизираме повече? Това е горе долу онова, което се опитваше да прави Израел. Те „търсеха закона на правдата“ (Римляни 9:31). Те се опитаха да впрегнат волята си за да постигнат праведност, но никога нямаше да успеят.
Този стих е донесъл свобода на всички поколения вярващи: „Христос е краят на закона за правда на всеки, който вярва.“ (10:4). Христос е края. Няма нищо друго! „И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, който показва милост.“ (Римляни 9:16)
Текстът на Павел ни предизвиква с някои въпроси. Ако си оправдан, означава ли това, че си и праведен? Да, в смисъл, че оправданието ни прави праведни. Ако си осветен, праведен ли си? Да, в смисъл, че освещението е процеса на това да изпитваш Христовата праведност в ежедневния ти живот. Исус е нашия източник на оправдание и освещение; ние се сдобиваме и с двете чрез дара му на благодат.
Повечето християни са съгласни с това, казвайки: „Исус е източника ми на всичко.“ Но ходенето им отразява ли това всъщност? Тъжната истина е, че много християни живеят така все едно оправданието идва само от Бог и като че освещението се постига чрез ежедневните им дела. Като че казват: „Получил съм благодат чрез вяра в Исус. Сега трябва да водя неумолима лична кампания за да бъда осветен.“
В един смисъл те казват на Бог, че искат да Му се отплатят за големия Му дар: „Благодаря ти, че ме оправда, Господи. Ти ме постави на правилното място с Теб чрез Кръста, а в замяна на това аз ще бъда осветен като Ти се покорявам. Ти направи първата част от делото, а аз ще направя втората.“
Този начин на мислене води до живот на робство. Колко пъти сте карали покрай билборда на някоя църква, на който пише: „ХРИСТОС УМРЯ ЗА ТЕБ. КАКВО СИ НАПРАВИЛ ЗА НЕГО?“ Това се е разпространило много из цялата църква.
Исус беше разпънат, погребан и възкръсна на третия ден, така че ние да имаме вечен живот. Какво бихме могли да направим в замяна на това? Десятък? Да ходим на молитвени събрания? Да евангелизираме повече? Това е горе долу онова, което се опитваше да прави Израел. Те „търсеха закона на правдата“ (Римляни 9:31). Те се опитаха да впрегнат волята си за да постигнат праведност, но никога нямаше да успеят.
Този стих е донесъл свобода на всички поколения вярващи: „Христос е краят на закона за правда на всеки, който вярва.“ (10:4). Христос е края. Няма нищо друго! „И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, който показва милост.“ (Римляни 9:16)