Угаси пламъка
Един близък приятел ми каза нещо по телефона, което ме изненада. Приятелят ми каза нещо, което ме преряза и аз дълбоко се възмутих. Не му затворих телефона, но той разбра, че наистина се ядосах.
Този разговор запали огън в плътта ми. Бях притеснен, обиден, разтревожен. И всичките ми плътски сокове започнаха да се изливат: яд, негодувание, скръб. Накратко, започнах да се варя в собствения си сос.
Започнах да крача из кабинета си, опитвайки се да се моля, но бях толкова притеснен, че едва успявах да се фокусирам върху Господ. Помолих се: „Господи, този разговор дойде направо от ада! Близкият ми приятел ме съкруши, а нямаше причина да го прави. Дявола трябва да се опитва да ме провокира. Не трябва да слушам подобен боклук!“
Позволих на тези мисли да къкрят за около час. След това започнах да вря и извиках: „Господи, наистина съм ядосан! Ядосан съм и съм разгорещен, наистина напушен!“
Точно тогава чух Божия малък, тъничък гласец: „Дейвид, изключи вареното, спри огъня сега! Вариш се в собствения си сос от болка, яд и омраза, понеже си дълбоко наранен. Но това, което правиш е опасно. Да не си помислил да продължаваш така.“
Преди много време научих, че когато говори Святия Дух, Той ме кара да се заслушам. Веднага се покаях и помолих за прошка. След това седнах и започнах да мисля: „Кое ме провокира толкова много? И защо продължавам да се варя и да къкря вътрешно? Не мога да продължавам да бъда ядосан на този приятел, от много време сме близки. И знам, че ще му простя. Така че защо съм толкова обиден?“
Изведнъж разбрах: варенето и къкренето в мен не беше в резултат от този болезнен разговор. Не, бях ядосан понеже бях позволил на себе си да бъда провокиран лесно отново! Бях притеснен, раздразнен на себе си, понеже бързо бях паднал в стария си навик, който считах за победен.
Най-бързият начин да „изключиш вареното“ е да вярваш в прошката на Христос. А Той е готов да ти прости по всяко време: „Защото Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш, И многомилостив към всички, които Те призовават“ (Псалм 86:5).
Този разговор запали огън в плътта ми. Бях притеснен, обиден, разтревожен. И всичките ми плътски сокове започнаха да се изливат: яд, негодувание, скръб. Накратко, започнах да се варя в собствения си сос.
Започнах да крача из кабинета си, опитвайки се да се моля, но бях толкова притеснен, че едва успявах да се фокусирам върху Господ. Помолих се: „Господи, този разговор дойде направо от ада! Близкият ми приятел ме съкруши, а нямаше причина да го прави. Дявола трябва да се опитва да ме провокира. Не трябва да слушам подобен боклук!“
Позволих на тези мисли да къкрят за около час. След това започнах да вря и извиках: „Господи, наистина съм ядосан! Ядосан съм и съм разгорещен, наистина напушен!“
Точно тогава чух Божия малък, тъничък гласец: „Дейвид, изключи вареното, спри огъня сега! Вариш се в собствения си сос от болка, яд и омраза, понеже си дълбоко наранен. Но това, което правиш е опасно. Да не си помислил да продължаваш така.“
Преди много време научих, че когато говори Святия Дух, Той ме кара да се заслушам. Веднага се покаях и помолих за прошка. След това седнах и започнах да мисля: „Кое ме провокира толкова много? И защо продължавам да се варя и да къкря вътрешно? Не мога да продължавам да бъда ядосан на този приятел, от много време сме близки. И знам, че ще му простя. Така че защо съм толкова обиден?“
Изведнъж разбрах: варенето и къкренето в мен не беше в резултат от този болезнен разговор. Не, бях ядосан понеже бях позволил на себе си да бъда провокиран лесно отново! Бях притеснен, раздразнен на себе си, понеже бързо бях паднал в стария си навик, който считах за победен.
Най-бързият начин да „изключиш вареното“ е да вярваш в прошката на Христос. А Той е готов да ти прости по всяко време: „Защото Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш, И многомилостив към всички, които Те призовават“ (Псалм 86:5).