Молитвената стаичка
Еремия пророкува, че всички пастири, които откажат да търсят Бог в молитва, ще паднат по същия начин: „Понеже пастирите оглупяха и не потърсиха ГОСПОДА, затова не постъпваха разумно и цялото им стадо се разпръсна.” (Еремия 10:21)
Сцената, която описа Еремия, е точно онова, което виждаме днес в църквата на Исус Христос. Много пастири са станали мързеливи и небрежни. Те разглеждат призива си просто като работа, като заплата. Разчитат на ръката си от плът, четат книги и коментари, за да приготвят проповедите си, вместо да потърсят Бог за да познаят сърцето Му чрез молитва. Изгубили са цялата си сила да хранят и поддържат стадото си в ред и овците се разпръсват.
Единството, което преди правеше църквата силна, днес не съществува. Еремия каза за тези дни: „Шатърът ми е разрушен и всичките ми въжета са скъсани.” (10:20). Въжетата, за които той говори, обединителната сила, която пазеше единството между хората, е била заличена. Стадото си беше отишло – разпръснато. Имаше такава нечистота сред свещениците, че никой не се осмеляваше да се приближи до светите Божии неща. Никой свещеник не беше достоен да докосне светите завеси.
Искам да се обърна към онези, които търсят Бог: Имаш ли молитвена стаичка? Да имаш „тайна стаичка” означава просто да се затвориш с Бог някъде, когато и да е, да прекараш качествено, избрано време да копнееш за Него, да Го търсиш и призоваваш името Му. (виж Матей 6:6)
„Молитвена стаичка” означава „навика да се молиш”. Имаше ли дневния навик да се усамотяваш с Бог? За това се отнася молитвената стаичка – практика. Става дума да дисциплинираш себе си да ходиш при Бог да имаш сърце, което казва: „Трябва да се усамотя с Бог, днес трябва да говоря с Баща си!”
Понякога молитвената ми стаичка е колата ми, когато съм сам. Често това е кабинета ми у нас. Понякога е когато ходя по улиците на Ню Йорк. Преди няколко седмици това беше плаж във Флорида, където се разхождах с часове, затворен с Бог.
Видът молитва, за който говоря, се отнася за близостта с Бог – усамотение с Него! Исус предупреди за лицемерието в молитвата. Той много силно разграничи онези, които търсеха Бог в тайната стаичка и онези, които се молеха за да изглеждат святи в очите на другите.
Сцената, която описа Еремия, е точно онова, което виждаме днес в църквата на Исус Христос. Много пастири са станали мързеливи и небрежни. Те разглеждат призива си просто като работа, като заплата. Разчитат на ръката си от плът, четат книги и коментари, за да приготвят проповедите си, вместо да потърсят Бог за да познаят сърцето Му чрез молитва. Изгубили са цялата си сила да хранят и поддържат стадото си в ред и овците се разпръсват.
Единството, което преди правеше църквата силна, днес не съществува. Еремия каза за тези дни: „Шатърът ми е разрушен и всичките ми въжета са скъсани.” (10:20). Въжетата, за които той говори, обединителната сила, която пазеше единството между хората, е била заличена. Стадото си беше отишло – разпръснато. Имаше такава нечистота сред свещениците, че никой не се осмеляваше да се приближи до светите Божии неща. Никой свещеник не беше достоен да докосне светите завеси.
Искам да се обърна към онези, които търсят Бог: Имаш ли молитвена стаичка? Да имаш „тайна стаичка” означава просто да се затвориш с Бог някъде, когато и да е, да прекараш качествено, избрано време да копнееш за Него, да Го търсиш и призоваваш името Му. (виж Матей 6:6)
„Молитвена стаичка” означава „навика да се молиш”. Имаше ли дневния навик да се усамотяваш с Бог? За това се отнася молитвената стаичка – практика. Става дума да дисциплинираш себе си да ходиш при Бог да имаш сърце, което казва: „Трябва да се усамотя с Бог, днес трябва да говоря с Баща си!”
Понякога молитвената ми стаичка е колата ми, когато съм сам. Често това е кабинета ми у нас. Понякога е когато ходя по улиците на Ню Йорк. Преди няколко седмици това беше плаж във Флорида, където се разхождах с часове, затворен с Бог.
Видът молитва, за който говоря, се отнася за близостта с Бог – усамотение с Него! Исус предупреди за лицемерието в молитвата. Той много силно разграничи онези, които търсеха Бог в тайната стаичка и онези, които се молеха за да изглеждат святи в очите на другите.