Твърд докрай
Неверието, дори в най-леката си форма, е омразно на Бог. Това е проклет грях, такъв, който унищожава душата. То пречи на Божието дело в нас и именно то е греха, който стои зад всяко отстъпление от Бог.
Можеш да си напълно откъснат от всички земни придобивки и да копнееш в сърцето си за идването на Исус. Можеш да седиш под силна проповед и да пееш Божиите хваления в дома Му. Можеш да поглъщаш Божието Слово всеки ден. Но докато не се молиш така: „О, Господи, нека чуя слово във вътрешния си човек, нека повярвам, че мога да го приложа, и че то ще се превърне в живот за мен” – до тогава то няма да има никакъв ефект. Онова, което чуваш, трябва да бъде примесено с вяра.
„Но словото, което те чуха, не ги ползва, защото не се съедини с вяра в онези, които го чуха” (Евреи 4:2). Нека тези думи потънат в теб: „Докато онова, което четеш и слушаш в проповедите не се примеси с вяра, то няма да те ползва!”
Библията казва: „(Исус) е верен на Този, който Го постави, както беше и Моисей в целия Негов дом” (Евреи 3:2). По какъв начин беше измерена верността им? Как бяха наистина верни във всичко?
Те бяха счетени за верни, защото никога не се усъмниха в думите на небесния си Отец към тях. Те знаеха, че каквото Бог е казал, ще го направи, наистина ще го изпълни. Виждате ли, вярност означава просто вярата, че Бог ще удържи на думата Си.
В този смисъл Исус и Моисей „удържаха твърдо първоначалната си увереност докрай” (Евреи 3:14). Те нямаха ту силна, ту слаба вяра; ту гореща, ту студена; днес я има, утре я няма. Вярата им никога не се поклати, до самия край!
И точно както Исус беше верен в доверието Си към Отец, така и нашата вярност ще бъде измервана: „А Христос – като Син над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако държим здраво дръзновението и похвалата на надеждата докрай” (Евреи 3:6).
Когато изпитанията ни се увеличат, а битката стане по-напрегната, плътта ни отслабва и с течение на времето много християни позволяват на страха и съмнението да се промъкнат в тях. Те губят увлечението си към Бог, детската си вяра в Него. На тяхно място в сърцата им нахлуват предпазливост и въпроси.
Когато погледна към оставащите от живота ми дни, аз виждам ограничено време. Повече от всичко искам да се радвам в надеждата, да остана верен докрай.
Можеш да си напълно откъснат от всички земни придобивки и да копнееш в сърцето си за идването на Исус. Можеш да седиш под силна проповед и да пееш Божиите хваления в дома Му. Можеш да поглъщаш Божието Слово всеки ден. Но докато не се молиш така: „О, Господи, нека чуя слово във вътрешния си човек, нека повярвам, че мога да го приложа, и че то ще се превърне в живот за мен” – до тогава то няма да има никакъв ефект. Онова, което чуваш, трябва да бъде примесено с вяра.
„Но словото, което те чуха, не ги ползва, защото не се съедини с вяра в онези, които го чуха” (Евреи 4:2). Нека тези думи потънат в теб: „Докато онова, което четеш и слушаш в проповедите не се примеси с вяра, то няма да те ползва!”
Библията казва: „(Исус) е верен на Този, който Го постави, както беше и Моисей в целия Негов дом” (Евреи 3:2). По какъв начин беше измерена верността им? Как бяха наистина верни във всичко?
Те бяха счетени за верни, защото никога не се усъмниха в думите на небесния си Отец към тях. Те знаеха, че каквото Бог е казал, ще го направи, наистина ще го изпълни. Виждате ли, вярност означава просто вярата, че Бог ще удържи на думата Си.
В този смисъл Исус и Моисей „удържаха твърдо първоначалната си увереност докрай” (Евреи 3:14). Те нямаха ту силна, ту слаба вяра; ту гореща, ту студена; днес я има, утре я няма. Вярата им никога не се поклати, до самия край!
И точно както Исус беше верен в доверието Си към Отец, така и нашата вярност ще бъде измервана: „А Христос – като Син над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако държим здраво дръзновението и похвалата на надеждата докрай” (Евреи 3:6).
Когато изпитанията ни се увеличат, а битката стане по-напрегната, плътта ни отслабва и с течение на времето много християни позволяват на страха и съмнението да се промъкнат в тях. Те губят увлечението си към Бог, детската си вяра в Него. На тяхно място в сърцата им нахлуват предпазливост и въпроси.
Когато погледна към оставащите от живота ми дни, аз виждам ограничено време. Повече от всичко искам да се радвам в надеждата, да остана верен докрай.