Преследването на праведността
Опитвали ли сте се да постигнете праведност безуспешно? Казвали ли сте си: „Това е последният път, в който ще извърша грях“, само за да видите как вършите грях на следващия ден? Моли ли сте се: „Господи, каквото и да струва, ще предизвикам ревност в сърцето ми“, само за да охладнееш и да паднеш в старите си навици? Когато не успя, опита ли се още по-силно? Продължи ли да падаш?
В един момент от цялото това нещо може да си се чудил: „Защо Бог не ми помогна? Толкова страстно желая да бъда праведен, но се провалям всеки път.“ Та, къде е Бог когато става дума за освещението ни? Къде е помощта Му когато става дума за това да живеем свят живот?
“Те имат ревност за Бога, само че не е според познаването.” (Римляни 10:2). Павел казваше, че Израел грешеше относно Божията праведност. Те си мислеха, че просто трябваше да знаят какво да правят, но Павел казва, че ние придобиваме праведност поради Онзи, когото познаваме. Както Израел, така и ние имаме достъп побеждаващата всичко Божия праведност чрез вяра в Христос. Но ние можем да отхвърлим този достъп като тях, като разчитаме на представянето си вместо на вяра в делото на Исус за нас.
Бог няма да благослови никое усилие, което ще установи праведността на някой човек. Той благославя само делото на Сина Си, Исус. Ние сме осветени, святото ни ходене се поддържа само чрез вяра в Христос и пролятата Му за нас кръв. По този начин, казва Павел, Израел отказа да се „покори на Божията праведност.“ Колко често си казваме: „Мога да живея праведно“, а след това не вярваме на провизиите на Исус за праведност? Ето 4 белега, че сме по-ревностни за собствената ни праведност, отколкото за Божията:
Ядосваме се когато се провалим. Мислим си: „Очаквах повече от себе си“.
Възгордяваме се когато успеем. Казваме си: „По-духовен съм от преди“.
Съдим провалите на другите. Мислим си: 'Слава на Бог, че не съм като тях“.
Завиждаме на успехите на другите. Мислим си: „Защо когато аз преследвам праведност не се получава като при тях“?
Когато се провалим увеличаваме усилията си. Проблемът е, че не ние сме установили праведността си, а Бог. Да бъдеш възстановен до това да стоиш праведно пред Него не се случва поради нещо, което правим ние. То се случва чрез вяра в Него. То изисква покаяно сърце и съкрушеност, смирено признание, че само Неговата сила ни възстановява в правилната позиция.
В един момент от цялото това нещо може да си се чудил: „Защо Бог не ми помогна? Толкова страстно желая да бъда праведен, но се провалям всеки път.“ Та, къде е Бог когато става дума за освещението ни? Къде е помощта Му когато става дума за това да живеем свят живот?
“Те имат ревност за Бога, само че не е според познаването.” (Римляни 10:2). Павел казваше, че Израел грешеше относно Божията праведност. Те си мислеха, че просто трябваше да знаят какво да правят, но Павел казва, че ние придобиваме праведност поради Онзи, когото познаваме. Както Израел, така и ние имаме достъп побеждаващата всичко Божия праведност чрез вяра в Христос. Но ние можем да отхвърлим този достъп като тях, като разчитаме на представянето си вместо на вяра в делото на Исус за нас.
Бог няма да благослови никое усилие, което ще установи праведността на някой човек. Той благославя само делото на Сина Си, Исус. Ние сме осветени, святото ни ходене се поддържа само чрез вяра в Христос и пролятата Му за нас кръв. По този начин, казва Павел, Израел отказа да се „покори на Божията праведност.“ Колко често си казваме: „Мога да живея праведно“, а след това не вярваме на провизиите на Исус за праведност? Ето 4 белега, че сме по-ревностни за собствената ни праведност, отколкото за Божията:
Ядосваме се когато се провалим. Мислим си: „Очаквах повече от себе си“.
Възгордяваме се когато успеем. Казваме си: „По-духовен съм от преди“.
Съдим провалите на другите. Мислим си: 'Слава на Бог, че не съм като тях“.
Завиждаме на успехите на другите. Мислим си: „Защо когато аз преследвам праведност не се получава като при тях“?
Когато се провалим увеличаваме усилията си. Проблемът е, че не ние сме установили праведността си, а Бог. Да бъдеш възстановен до това да стоиш праведно пред Него не се случва поради нещо, което правим ние. То се случва чрез вяра в Него. То изисква покаяно сърце и съкрушеност, смирено признание, че само Неговата сила ни възстановява в правилната позиция.