Сломен и обезкуражен
Слабост, съкрушеност, безпокойство, скръб – всички тези неща събориха духа на Давид. Той се почувства сух и празен, без посока, като че не беше научил нищо през годините. „... А светлината на очите ми, и тя не е в мене.“ (Псалм 38:10). Давид казва: „Загубил съм духовното си разбиране. Видението и откровението ми за Господ са ме оставили. Не мога да достигна Бог като преди!“
Знам точно как се чувстваше Давид. Водил съм евангелизаторски кампании, на които са се спасявали хиляди хора наведнъж. Помагал съм на цели множества алкохолици и наркомани да бъдат освободени от Исус. Животът ми е бил изпълнен с тези богати благословения. Но често само няколко дни след тези събития, аз се бивам подтиснат от обезкуражение. Накрая си мисля: „Господи, живота ми е абсолютно пропилян. Не съм извършил нищо за Теб!“
Това е дело на сатанинския дух на обезкуражението. Той ни превръща в мишена за силите на ада в моментите на най-големите ни духовни победи!
Този тежък, демоничен дух събори Давид толкова жестоко, че той се обърка в Божието присъствие. Той каза: „Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си. Да! Като човек съм, който не чува, В чиито уста няма изобличения.“ (стихове 13-14)
Еврейското значение на тази фраза е „човек, който няма повече отговори или аргументи“. Давид казваше: „Господи, толкова съм унил и обезкуражен, че не мога да вдигна ръка към Теб. Не мога да се моля, понеже съм твърде объркан, за да говоря. Пресушен съм, празен. Нямам какво да кажа.“
Давид облече в думи всеобщия вик на праведните души, които преминават през атаката на обезкуражението: „защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене“ (стих 17). Думата „падна“ тук на еврейски означава „падна“. Давид казваше на Бог: „Няма да се справя, Господ. На предела на силите си съм и ще падна!“
Можем да кажем на Бог какво си пожелаем за чувствата ни на провал. Можем да Му кажем за отчаянието ни поради греховете и глупавите ни грешки. Но никога не трябва да си помисляме, че Той ни е изоставил.
Давид е нашия пример за човек, който запази вярата си. Дори и в най-лошите си мигове, той не си позволи да се валя в неверие. Той извика: „Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой“ (Псалм 38:15).
Знам точно как се чувстваше Давид. Водил съм евангелизаторски кампании, на които са се спасявали хиляди хора наведнъж. Помагал съм на цели множества алкохолици и наркомани да бъдат освободени от Исус. Животът ми е бил изпълнен с тези богати благословения. Но често само няколко дни след тези събития, аз се бивам подтиснат от обезкуражение. Накрая си мисля: „Господи, живота ми е абсолютно пропилян. Не съм извършил нищо за Теб!“
Това е дело на сатанинския дух на обезкуражението. Той ни превръща в мишена за силите на ада в моментите на най-големите ни духовни победи!
Този тежък, демоничен дух събори Давид толкова жестоко, че той се обърка в Божието присъствие. Той каза: „Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си. Да! Като човек съм, който не чува, В чиито уста няма изобличения.“ (стихове 13-14)
Еврейското значение на тази фраза е „човек, който няма повече отговори или аргументи“. Давид казваше: „Господи, толкова съм унил и обезкуражен, че не мога да вдигна ръка към Теб. Не мога да се моля, понеже съм твърде объркан, за да говоря. Пресушен съм, празен. Нямам какво да кажа.“
Давид облече в думи всеобщия вик на праведните души, които преминават през атаката на обезкуражението: „защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене“ (стих 17). Думата „падна“ тук на еврейски означава „падна“. Давид казваше на Бог: „Няма да се справя, Господ. На предела на силите си съм и ще падна!“
Можем да кажем на Бог какво си пожелаем за чувствата ни на провал. Можем да Му кажем за отчаянието ни поради греховете и глупавите ни грешки. Но никога не трябва да си помисляме, че Той ни е изоставил.
Давид е нашия пример за човек, който запази вярата си. Дори и в най-лошите си мигове, той не си позволи да се валя в неверие. Той извика: „Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой“ (Псалм 38:15).