Урок по слушане
И така, Бог трябваше да научи Илия да слуша. Той го заведе на самия връх на планината Хорив и му даде нагледна проповед.
„И словото му каза: Излез та застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса; И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас. И Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана при входа на пещерата. И, ето, глас дойде към него, който рече: Що правиш тук Илие?” (1 Царе 19:11-13)
Когато този вятър започна да вие, мисля, че Илия си каза: „Време е, Господи. Издухай Езавел от трона и, изхвърли нея и грешните и приятели на вятъра. Премахни ги до един! Покажи силата си!” но Бог не беше във вятъра.
Изведнъж – голямо земетресение – и Илия си каза: „Това би трябвало да ги изплаши много! Бог ще си отмъсти. Ще ги разкара от мястото им! Благодаря ти, Господи. Ти се застъпваш за слугата си.” Но Бог не беше в земетресението!
След земетресението – огън! Небето пламна в бели, горещи огньове! Илия си каза в сърцето си: „Господи, те не приеха огъня, който падна върху олтара – изпепели ги сега! Изпепели злия Ахав! Изпържи Езавел. Накарай огъня ти да пояде злите. Боже, знам, че си в огъня!” Но Бог не беше в огъня!
„А подир огъня тих и тънък глас. „И Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си” (стихове 12-13).”
Представяте ли си това? Пророкът, който не се изплаши от урагана, който ни най-малко не се изплаши земетресението, чиито очи не мигнаха при небесните фойерверки, беше абсолютно ужасен от спокоен тих гласец! Илия покри лицето си с кожуха! Защо? Този пророк не беше ли разговарял с Бог многократно? Не беше ли велик мъж на молитва? Бог не го ли беше използвал мощно? Да! Но Илия не познаваше спокойния тих гласец! И когато най-накрая Илия позволи на този глас да говори – сам, утихнал, далеч от всичките демонстрации на сила – той получи най-подробните указания, които някога беше получавал от Бог в служението си.
„Иди, върни се по пътя си през пустинята в Дамаск, и когато пристигнеш, помажи Азаила за цар над Сирия; а Ииуя Намесиевия син помажи за цар над Израиля: и Елисея Сафатовия син, от Авелмеола, помажи за пророк вместо тебе.” (1 Царе 19:15-16).
Колко много заети, заети Божии деца днес никога не са чували този глас? Те са толкова заети да свидетелстват, да вършат добри дела, да се молят за духовно пробуждане в земята, постещи, толкова напрегнати, толкова откровени, толкова посветени. Въпреки това те са чували всичко друго, но не и Божия глас.
„И словото му каза: Излез та застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса; И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас. И Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана при входа на пещерата. И, ето, глас дойде към него, който рече: Що правиш тук Илие?” (1 Царе 19:11-13)
Когато този вятър започна да вие, мисля, че Илия си каза: „Време е, Господи. Издухай Езавел от трона и, изхвърли нея и грешните и приятели на вятъра. Премахни ги до един! Покажи силата си!” но Бог не беше във вятъра.
Изведнъж – голямо земетресение – и Илия си каза: „Това би трябвало да ги изплаши много! Бог ще си отмъсти. Ще ги разкара от мястото им! Благодаря ти, Господи. Ти се застъпваш за слугата си.” Но Бог не беше в земетресението!
След земетресението – огън! Небето пламна в бели, горещи огньове! Илия си каза в сърцето си: „Господи, те не приеха огъня, който падна върху олтара – изпепели ги сега! Изпепели злия Ахав! Изпържи Езавел. Накарай огъня ти да пояде злите. Боже, знам, че си в огъня!” Но Бог не беше в огъня!
„А подир огъня тих и тънък глас. „И Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си” (стихове 12-13).”
Представяте ли си това? Пророкът, който не се изплаши от урагана, който ни най-малко не се изплаши земетресението, чиито очи не мигнаха при небесните фойерверки, беше абсолютно ужасен от спокоен тих гласец! Илия покри лицето си с кожуха! Защо? Този пророк не беше ли разговарял с Бог многократно? Не беше ли велик мъж на молитва? Бог не го ли беше използвал мощно? Да! Но Илия не познаваше спокойния тих гласец! И когато най-накрая Илия позволи на този глас да говори – сам, утихнал, далеч от всичките демонстрации на сила – той получи най-подробните указания, които някога беше получавал от Бог в служението си.
„Иди, върни се по пътя си през пустинята в Дамаск, и когато пристигнеш, помажи Азаила за цар над Сирия; а Ииуя Намесиевия син помажи за цар над Израиля: и Елисея Сафатовия син, от Авелмеола, помажи за пророк вместо тебе.” (1 Царе 19:15-16).
Колко много заети, заети Божии деца днес никога не са чували този глас? Те са толкова заети да свидетелстват, да вършат добри дела, да се молят за духовно пробуждане в земята, постещи, толкова напрегнати, толкова откровени, толкова посветени. Въпреки това те са чували всичко друго, но не и Божия глас.