Сега, когато победата е спечелена
Като християни, ние знаем, че Исус спечели победата на Голгота. Той победи смъртта, Сатана и силата на греха. Въпросът, който стои пред вярващите, е: „Ами сега какво? Знам, че Исус спечели победа за мен на Кръста, но какво става с настоящия ми проблем? Къде е победата Му в битката, която бушува в живота ми сега?“
Това е важен въпрос и Словото дава отговор на него на всеки християнин. Той започва с тази сцена: „А филистимците свикаха войските си за бой и се събраха в Сохо, който принадлежи на Юда“ (1 Царе 17:1). Тази картина представлява една духовна истина, която не се променя никога – силите на тъмнината са строени за бой против Божия народ.
Когато Исус стана твой Спасител, Той те направи ново творение, и въпреки че ти се промени, света не се промени. Поради това има сили, които са се строили за бой против теб: светът, дявола, дори и собствената ти плът, която воюва против духа ти.
Понякога битките ти с тези сили са външни – атаки срещу брака ти, срещу финансите ти, срещу децата ти – а понякога са вътрешни. Ние сме измъчвани от въпроси: „Може ли брака ми да устои в тази дълга, студена тишина?“
“Ще предаде ли детето ми някога живота си на Господ?“
“Достоен ли съм да се нарека християнин?“ Цялото това напрежение ни тласка към съмнение и отчаяние, кара ни да се чудим: „Къде е Бог в цялото това нещо? Не мога да Го видя през ежедневните ми борби.“
Понякога викаме: „Стига!“ и чертаем линия в пясъка. Казваме си: „Уморен съм от това да ме бие врага.“ Но дяволът продължава да пресича чертата. Това се случи с Израел когато се изправиха срещу филистимците. „Филистимците стояха на планината от едната страна, а Израил стоеше на планината от другата страна, а между тях беше долината.“ (17:3). Това накара ли врагът да спре? Съвсем не. Филистимците изкараха още по-голямо оръжие – Голиат, един великан.
Давид знаеше, че не може да се мери с Голиат, но знаеше също така, че битката не беше негова, а на Бог. Когато чу подигравките на Голиат, той каза: „Днес ГОСПОД ще те предаде в ръката ми и аз ще те убия... за да познае цялата земя, че има Бог в Израил... защото боят е на ГОСПОДА и Той ще ви предаде в ръцете ни!“ (17:46-47)
Духовната победа никога не е наша; тя идва от нашия Освободител.
Това е важен въпрос и Словото дава отговор на него на всеки християнин. Той започва с тази сцена: „А филистимците свикаха войските си за бой и се събраха в Сохо, който принадлежи на Юда“ (1 Царе 17:1). Тази картина представлява една духовна истина, която не се променя никога – силите на тъмнината са строени за бой против Божия народ.
Когато Исус стана твой Спасител, Той те направи ново творение, и въпреки че ти се промени, света не се промени. Поради това има сили, които са се строили за бой против теб: светът, дявола, дори и собствената ти плът, която воюва против духа ти.
Понякога битките ти с тези сили са външни – атаки срещу брака ти, срещу финансите ти, срещу децата ти – а понякога са вътрешни. Ние сме измъчвани от въпроси: „Може ли брака ми да устои в тази дълга, студена тишина?“
“Ще предаде ли детето ми някога живота си на Господ?“
“Достоен ли съм да се нарека християнин?“ Цялото това напрежение ни тласка към съмнение и отчаяние, кара ни да се чудим: „Къде е Бог в цялото това нещо? Не мога да Го видя през ежедневните ми борби.“
Понякога викаме: „Стига!“ и чертаем линия в пясъка. Казваме си: „Уморен съм от това да ме бие врага.“ Но дяволът продължава да пресича чертата. Това се случи с Израел когато се изправиха срещу филистимците. „Филистимците стояха на планината от едната страна, а Израил стоеше на планината от другата страна, а между тях беше долината.“ (17:3). Това накара ли врагът да спре? Съвсем не. Филистимците изкараха още по-голямо оръжие – Голиат, един великан.
Давид знаеше, че не може да се мери с Голиат, но знаеше също така, че битката не беше негова, а на Бог. Когато чу подигравките на Голиат, той каза: „Днес ГОСПОД ще те предаде в ръката ми и аз ще те убия... за да познае цялата земя, че има Бог в Израил... защото боят е на ГОСПОДА и Той ще ви предаде в ръцете ни!“ (17:46-47)
Духовната победа никога не е наша; тя идва от нашия Освободител.