Истинска Петдесятница
В Деяния 11-а глава четем за историческата промяна в църквата, която дойде от чрез безименни, изпълнени с Духа вярващи. Те бяха хората, които първи занесоха добрата новина за Исус отвъд границите на юдаизма, към езичниците: „Между тях обаче имаше някои... които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, като благовестяваха Господ Иисус.“ (Деяния 11:20). Харесвам думата „някои“, използвана тук. Тези верни, безименни вярващи нямаха идея за огромната роля, която щяха да изиграят в историята.
Петдесятница не е просто събитие, което се случи преди 2000 години, а е жив феномен, който продължава да се случва в целия свят. В този момент, някъде, малки групи хора викат към Бог, а Духът Му слиза върху тях и ги подсилва за да се превърнат в свидетели за неспасения свят.
Петдесятница се случва в този момент във Варанаси, един град в северна Индия, който посетих неотдавна. По-малко от 1% от населението ходеше на църква когато една млада християнка пристигнала там преди няколко години. Тя започнала да води хората при Исус един по един, а те започнали да водят други при Господ. Младата жена не пазила Петдесятница за себе си и в момента в този регион има хиляди действащи вярващи с мощно свидетелство за Христос. Има други хора като нея по целия свят – християни, които викат към Духа за да занесат любовта на Отец по-далеч.
На няколко пъти баща ми Дейвид Уилкерсън ми е разказвал за онова, което го наскърбявало най-много когато пастирувал една малка църква в Пенсилвания през 50-те години. Еди коя си сестра свирела на орган, а събранието пеело някои популярни песни. Някой се изправял и предавал послание на езици, след което друг го превеждал. След това баща ми проповядвал. След това той предлагал молитва и хората отивали при амвона и плачели за това да слезе Святия Дух. След което всички си отивали в къщи.
Тази църква нямала милостиво служение извън нея. Много малко хора били доведени до Христос през малкото години, в които баща ми бил пастор там. Това били християни, които искали Петдесятница за себе си, но никога не видели Петдесятницата, която Бог имал за тях. Сърцераздирателната молитва на баща ми е от ясна по-ясна: „Господи, ако това е Петдесятница, не я ща. Ако става дума само за това да имаме клуб „Благослови ме“ седмица след седмица, не искам да имам нищо общо с това.“
Това желание на баща ми за истинска Петдесятница накарало баща ми да спре да гледа телевизия и вместо това да започне да прекарва време в молитва. Останалото е история. 3 десетилетия по-късно книгата му „Кръстът и героите на ножа“ се продавала в няколко милионен тираж, а служението Тийн Чалендж има повече от 1000 центъра по целия свят, които работят за това да избавят изгубените и съкрушените. Цялото това дело изявява действащата Божия сила чрез Святия Дух днес.
Петдесятница не е просто събитие, което се случи преди 2000 години, а е жив феномен, който продължава да се случва в целия свят. В този момент, някъде, малки групи хора викат към Бог, а Духът Му слиза върху тях и ги подсилва за да се превърнат в свидетели за неспасения свят.
Петдесятница се случва в този момент във Варанаси, един град в северна Индия, който посетих неотдавна. По-малко от 1% от населението ходеше на църква когато една млада християнка пристигнала там преди няколко години. Тя започнала да води хората при Исус един по един, а те започнали да водят други при Господ. Младата жена не пазила Петдесятница за себе си и в момента в този регион има хиляди действащи вярващи с мощно свидетелство за Христос. Има други хора като нея по целия свят – християни, които викат към Духа за да занесат любовта на Отец по-далеч.
На няколко пъти баща ми Дейвид Уилкерсън ми е разказвал за онова, което го наскърбявало най-много когато пастирувал една малка църква в Пенсилвания през 50-те години. Еди коя си сестра свирела на орган, а събранието пеело някои популярни песни. Някой се изправял и предавал послание на езици, след което друг го превеждал. След това баща ми проповядвал. След това той предлагал молитва и хората отивали при амвона и плачели за това да слезе Святия Дух. След което всички си отивали в къщи.
Тази църква нямала милостиво служение извън нея. Много малко хора били доведени до Христос през малкото години, в които баща ми бил пастор там. Това били християни, които искали Петдесятница за себе си, но никога не видели Петдесятницата, която Бог имал за тях. Сърцераздирателната молитва на баща ми е от ясна по-ясна: „Господи, ако това е Петдесятница, не я ща. Ако става дума само за това да имаме клуб „Благослови ме“ седмица след седмица, не искам да имам нищо общо с това.“
Това желание на баща ми за истинска Петдесятница накарало баща ми да спре да гледа телевизия и вместо това да започне да прекарва време в молитва. Останалото е история. 3 десетилетия по-късно книгата му „Кръстът и героите на ножа“ се продавала в няколко милионен тираж, а служението Тийн Чалендж има повече от 1000 центъра по целия свят, които работят за това да избавят изгубените и съкрушените. Цялото това дело изявява действащата Божия сила чрез Святия Дух днес.