Опасността от това да се придържаш към някой таен грях
В учението на Езавел има три отличителни белега. Всички те се намират в старозаветната Езавел – майката и въплъщението на лъжливите учения. Исус направи името й синоним на лъжеучение, което казва, че нещо зло може да бъде добро, че нечистото може да е чисто.
На иврит Езавел означава: целомъдрен, добродетелен, без идолопоклонство. Представете си – най-нечестивата, най-идолопоклонническата и омразна жена в цялата Библия, е наречена добродетелна, безгрешна. Нещо много лошо е наречено добро. Ирония ли е това „целомъдрено?”
Кога стана тя целомъдрена? „И Ахав, синът на Амрий, върши зло пред Господа повече от всички, които бяха преди него. И като че беше малко това, че ходи в греховете на Еровоам, сина на Нават, той взе за жена Езавел, дъщерята на сидонския цар Етваал, и отиде да служи на Ваал и му се поклони.” (3 Царе 16:30-31). Ахав означава „някой като баща” или „подпечатан с природата на баща си”. Езавел изобразява лъжливото учение, а Ахав е неговата жертва. Библията казва, че не е било достатъчно, че Ахав е преклонил сърцето си към греха, идолопоклонството и компромиса. Той вкарва в живота си сатанинско влияние, което ще го затвърди в греха му. „Наистина нямаше никой като Ахав, който така се продаде да върши зло пред Господа, защото жена му Езавел го подбуждаше.” (3 Царе 21:25)
Посланието е, че тенденцията сред християните, които държат таен грях и похот е, да прегърнат и се оженят за лъжливо учение, което само ще ги подтиква и утвърди в греховете им. Последното нещо, от което се нуждаеше Ахав беше Езавел. Колко опасно само. Тя извади най-лошото от него, увеличи го и го унищожи. Така е и с лъжеученията. Ако имаш някакъв грях, похот или нещо светско, последното нещо, от което се нуждаеш е учение, което ще извади най-лошото от теб.
Когато Давид съгреши с Витсавее, той не се нуждаеше от лъжепророк с успокоително послание, който да му каже колко много го обича Бог. Той се нуждаеше от безкомпромисния пророк Натан, който да го посочи с пръст и да извика: „Ти си този човек”.
Онези, които проповядват учението на Христос, показват на хората разликата между доброто и злото. Няма смесване в устните им. „И да учат народа Ми да различава между свято и несвято и да разпознава нечисто от чисто.” (Езекийл 44:23).
Ние имаме цяло поколение от объркани деца, които дори не могат да разпознаят злото, когато го видят. Измамили са ги лъжепророци. Те наричат добро това, че рокаджии с пурпурни коси, облечени като садо – мазохисти се държат и движат сексуално на амвона; казано им е, че секса извън брака е добро, стига да си влюбен и да уважаваш другия. Лъжепророци са се превърнали в най-големите защитници на греха.
На иврит Езавел означава: целомъдрен, добродетелен, без идолопоклонство. Представете си – най-нечестивата, най-идолопоклонническата и омразна жена в цялата Библия, е наречена добродетелна, безгрешна. Нещо много лошо е наречено добро. Ирония ли е това „целомъдрено?”
Кога стана тя целомъдрена? „И Ахав, синът на Амрий, върши зло пред Господа повече от всички, които бяха преди него. И като че беше малко това, че ходи в греховете на Еровоам, сина на Нават, той взе за жена Езавел, дъщерята на сидонския цар Етваал, и отиде да служи на Ваал и му се поклони.” (3 Царе 16:30-31). Ахав означава „някой като баща” или „подпечатан с природата на баща си”. Езавел изобразява лъжливото учение, а Ахав е неговата жертва. Библията казва, че не е било достатъчно, че Ахав е преклонил сърцето си към греха, идолопоклонството и компромиса. Той вкарва в живота си сатанинско влияние, което ще го затвърди в греха му. „Наистина нямаше никой като Ахав, който така се продаде да върши зло пред Господа, защото жена му Езавел го подбуждаше.” (3 Царе 21:25)
Посланието е, че тенденцията сред християните, които държат таен грях и похот е, да прегърнат и се оженят за лъжливо учение, което само ще ги подтиква и утвърди в греховете им. Последното нещо, от което се нуждаеше Ахав беше Езавел. Колко опасно само. Тя извади най-лошото от него, увеличи го и го унищожи. Така е и с лъжеученията. Ако имаш някакъв грях, похот или нещо светско, последното нещо, от което се нуждаеш е учение, което ще извади най-лошото от теб.
Когато Давид съгреши с Витсавее, той не се нуждаеше от лъжепророк с успокоително послание, който да му каже колко много го обича Бог. Той се нуждаеше от безкомпромисния пророк Натан, който да го посочи с пръст и да извика: „Ти си този човек”.
Онези, които проповядват учението на Христос, показват на хората разликата между доброто и злото. Няма смесване в устните им. „И да учат народа Ми да различава между свято и несвято и да разпознава нечисто от чисто.” (Езекийл 44:23).
Ние имаме цяло поколение от объркани деца, които дори не могат да разпознаят злото, когато го видят. Измамили са ги лъжепророци. Те наричат добро това, че рокаджии с пурпурни коси, облечени като садо – мазохисти се държат и движат сексуално на амвона; казано им е, че секса извън брака е добро, стига да си влюбен и да уважаваш другия. Лъжепророци са се превърнали в най-големите защитници на греха.