Всичко, от което се нуждаеш
“А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.” (Йоан 14:26)
Преживявах такава силна атака от обезкуражение в един момент от живота ми. То се случи, когато бях по-близо до Исус от всякога. Една сутрин приготвях послание и бях съкрушен от интензивно отчаяние. То дойде от никъде, и ме налегна ужасно. Без значение колко много се опитвах, не можех да се отърся от него.
Докато седях на бюрото ми с отворената Библия, се опитах да продължа работата върху проповедта. Но не можех да направя нищо. Изведнъж бях бомбардиран от съмнения за способността ми да напиша истинско послание от Господ. Умът ми беше залят от ужасни мисли, които ми казваха: „Не разбираш писанията на Павел. Не си разбрал концепциите за „стария“ и „новия“ човек. Не разбираш какво означава да „умреш за греха“, когато греха все още съществува. Как се осмеляваш да проповядваш святото Божие Слово?“
Седях там в продължение на 3 чася, решен да сглобя послание. Но нищо не се получаваше. Рано сутринта всички думи върху страниците на Библията изглеждаха сляти. Умът ми беше объркан, а духа ми – притъпен, неспособен да чуе нищо от Господ.
Потънах в още по-дълбока депресия, убеден, че няма какво да дам на хората в църквата ни. Така че затворих Библията си и излязох от кабинета си.
Докато се разхождах в къщи, обезкуражението ми нарасна още повече. Опитах се да си представя защо се беше стоварило върху мен преди всичко, но нямах представа. Накрая, влязох в молитвената ми стая и седнах на пода. Дори не можех да изговоря и дума, която да кажа на Господ. Вместо това извиках към Него от духа си: „Господи, не знам какво да правя. Чувствам се толкова смазан, че дори не мога да се протегна към Теб. Въпреки това знам, че никога не съм Те обичал повече, отколкото в момента. Моля Те, помогни ми.“
Когато дяволът дойде с духа на обезкуражението си, той те бомбардира с лъжи една след друга. Докато свърши, ти вече викаш: „О, Господи, никога няма да се справя!“
Това направи дявола с мен. Докато се молех аз преживях бомбардировка от адските му лъжи в продължение на половин час. Точно тогава Божият тих и спокоен глас проби в духа ми. Той ми каза думи пълни с любов и състрадание: „Дейвид, много те обичам. Не се притеснявай, ръката Ми е върху теб. Ти си под жестока атака, но не трябва да се страхуваш. Не се нуждаеш от собствени сили за тази битка. Аз имам всичко, от което се нуждаеш.“
Преживявах такава силна атака от обезкуражение в един момент от живота ми. То се случи, когато бях по-близо до Исус от всякога. Една сутрин приготвях послание и бях съкрушен от интензивно отчаяние. То дойде от никъде, и ме налегна ужасно. Без значение колко много се опитвах, не можех да се отърся от него.
Докато седях на бюрото ми с отворената Библия, се опитах да продължа работата върху проповедта. Но не можех да направя нищо. Изведнъж бях бомбардиран от съмнения за способността ми да напиша истинско послание от Господ. Умът ми беше залят от ужасни мисли, които ми казваха: „Не разбираш писанията на Павел. Не си разбрал концепциите за „стария“ и „новия“ човек. Не разбираш какво означава да „умреш за греха“, когато греха все още съществува. Как се осмеляваш да проповядваш святото Божие Слово?“
Седях там в продължение на 3 чася, решен да сглобя послание. Но нищо не се получаваше. Рано сутринта всички думи върху страниците на Библията изглеждаха сляти. Умът ми беше объркан, а духа ми – притъпен, неспособен да чуе нищо от Господ.
Потънах в още по-дълбока депресия, убеден, че няма какво да дам на хората в църквата ни. Така че затворих Библията си и излязох от кабинета си.
Докато се разхождах в къщи, обезкуражението ми нарасна още повече. Опитах се да си представя защо се беше стоварило върху мен преди всичко, но нямах представа. Накрая, влязох в молитвената ми стая и седнах на пода. Дори не можех да изговоря и дума, която да кажа на Господ. Вместо това извиках към Него от духа си: „Господи, не знам какво да правя. Чувствам се толкова смазан, че дори не мога да се протегна към Теб. Въпреки това знам, че никога не съм Те обичал повече, отколкото в момента. Моля Те, помогни ми.“
Когато дяволът дойде с духа на обезкуражението си, той те бомбардира с лъжи една след друга. Докато свърши, ти вече викаш: „О, Господи, никога няма да се справя!“
Това направи дявола с мен. Докато се молех аз преживях бомбардировка от адските му лъжи в продължение на половин час. Точно тогава Божият тих и спокоен глас проби в духа ми. Той ми каза думи пълни с любов и състрадание: „Дейвид, много те обичам. Не се притеснявай, ръката Ми е върху теб. Ти си под жестока атака, но не трябва да се страхуваш. Не се нуждаеш от собствени сили за тази битка. Аз имам всичко, от което се нуждаеш.“