Да пренебрегнеш Божието слово
Аз съм сигурен, че Йосафат беше убеден, че постъпва праведно, когато обеща да се присъедини към Ахав във войната. Всъщност писанието казва, "Йосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитай се сега до Господнето слово" (2 Летописи 18:4). Той каза, "Нека да попитаме Господ за Неговото мнение по въпроса. Няма да действаме докато не чуем от Него!"
Бог направи словото Си към Йосафат и Ахав ясно, не оставяйки никакво съмнение за това, което мислеше за цялата тази работа: "Тя е обречена! Вървете на свой риск. Нищо освен смърт и поражение не ви очакват на бойното поле!" (виж 2 Летописи 18:16)
В този момент Йосафат изглеждаше, че желае да се покори на истинското пророческо слово. Сякаш той искаше да извърши всичко, което Бог му кажеше. При все това, през вековете, теолозите са се учудвали на това, което се случи след това: Когато ясното слово дойде, Йосафат го пренебрегна!
Възлюбени, може да се хвалите по всякакъв начин относно това, колко обичате Божието слово и желаете да му се покорите. Но ако не избягате от измамата на нечестивите приятели и не търсите проницателността на Святия Дух, накрая ще пренебрегнете Божието слово!
Вие може да придружавате приятеля си в неговата война, но когато стане напечено, той ще ви предаде на врага. Точно това се случи с Йосафат, когато отиде на война заедно с Ахав. Злият цар направи така, че Йосафат да бъде убит: Той му каза да облече неговите царски дрехи, докато Ахав се облече като войник. По този начин Ахав си мислеше, че враговете щяха да тръгнат след Йосафат, вместо след него.
По ирония на съдбата Ахав беше убит от стрела, която го прониза през една тясна пролука в ризницата му. И изведнъж Йосафат беше заобиколен от вражески войници, които бяха готови да го насекат на парчета. Царят разбра, че бе изправен лице в лице със смъртта и извика към Бога за помощ. Писанието ни казва, "...и Господ му помогна, защото Бог ги повлия да се отвърнат от него" (18:31).
Войната беше бедствие, точно както Михей беше пророкувал. Армията на Израел побягна в паника като овци без пастир. И Йосафат се върна в Ерусалим, приятеля му Ахав умря и армиите му бяха разбити. Само по Божия милост Йосафат избегна смъртта!
Мога да си представя мислите, които летяха през ума на Йосафат докато бързаше обратно към Ерусалим: "О, Боже, благодаря ти, че ме избави! Сега разбирам опасността от ходене с нечестив другар. Никога вече, Господи! Няма да съм повече част от тази светска система. Край на всичко!
Бог направи словото Си към Йосафат и Ахав ясно, не оставяйки никакво съмнение за това, което мислеше за цялата тази работа: "Тя е обречена! Вървете на свой риск. Нищо освен смърт и поражение не ви очакват на бойното поле!" (виж 2 Летописи 18:16)
В този момент Йосафат изглеждаше, че желае да се покори на истинското пророческо слово. Сякаш той искаше да извърши всичко, което Бог му кажеше. При все това, през вековете, теолозите са се учудвали на това, което се случи след това: Когато ясното слово дойде, Йосафат го пренебрегна!
Възлюбени, може да се хвалите по всякакъв начин относно това, колко обичате Божието слово и желаете да му се покорите. Но ако не избягате от измамата на нечестивите приятели и не търсите проницателността на Святия Дух, накрая ще пренебрегнете Божието слово!
Вие може да придружавате приятеля си в неговата война, но когато стане напечено, той ще ви предаде на врага. Точно това се случи с Йосафат, когато отиде на война заедно с Ахав. Злият цар направи така, че Йосафат да бъде убит: Той му каза да облече неговите царски дрехи, докато Ахав се облече като войник. По този начин Ахав си мислеше, че враговете щяха да тръгнат след Йосафат, вместо след него.
По ирония на съдбата Ахав беше убит от стрела, която го прониза през една тясна пролука в ризницата му. И изведнъж Йосафат беше заобиколен от вражески войници, които бяха готови да го насекат на парчета. Царят разбра, че бе изправен лице в лице със смъртта и извика към Бога за помощ. Писанието ни казва, "...и Господ му помогна, защото Бог ги повлия да се отвърнат от него" (18:31).
Войната беше бедствие, точно както Михей беше пророкувал. Армията на Израел побягна в паника като овци без пастир. И Йосафат се върна в Ерусалим, приятеля му Ахав умря и армиите му бяха разбити. Само по Божия милост Йосафат избегна смъртта!
Мога да си представя мислите, които летяха през ума на Йосафат докато бързаше обратно към Ерусалим: "О, Боже, благодаря ти, че ме избави! Сега разбирам опасността от ходене с нечестив другар. Никога вече, Господи! Няма да съм повече част от тази светска система. Край на всичко!