Подсилени от благодатта Му
Божията благодат трябва да извърши всичко, което Той ни призовава да направим. Виж дали тези думи описват ходенето ти с Господ: обременен, стресиран, унил, умствено изтощен, уморен. Това е резултатът когато се опитаме да удвоим плътските ни усилия да угодим на Бог. Това са ясни признаци, че в нас работи не Божията благодат, а Закона.
Свободата, която Христос извоюва за нас на Кръста не е добра новина само за изгубените, а и за всеки вярващ. Въпреки това мнозина продължават да живеят под облака като си мислят, че са некачествени синове и дъщери на Бог. Те си мислят, че Той ги обича защото трябва да ги обича. Евангелието ни казва друго. Исус повика при себе си всичките 12 грешни, дефектни, несъвършени ученици, понеже искаше да Му бъдат приятели: „Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво върши Господарят му; а вас нарекох приятели, защото ви изявих всичко, което чух от Своя Отец.“ (Йоан 15:15)
Исус пожела да сподели дълбоките желания на сърцето на Отец с тези приятели. Той направи това и с теб когато те избра за да Го следваш. Така че когато отидеш при Него в молитва или влезеш в църква, Неговото отношение към теб не е „Уф, пак си ти“. Напротив! Той иска да бъде с теб, да седне до теб, да ти бъде приятел защото всъщност е доволен от теб.
Може би си мислиш: „Как е възможно това? Нищо от онова, което виждам в живота ми няма как да се харесва на Господ.“ Затова Библията ни казва: „Защото Христос е краят на закона за правда на всеки, който вярва.“ (Римляни 10:4). Никой не може да живее според Закона дълго време. Можем да продължаваме да си казваме: „Утре ще се оправя. Просто трябва да се подсиля“, но не можем да ги направим. В крайна сметка биваме смазани под невъзможно бреме и стигаме до предела на силите си. Исус е Този, който ни чака в края на усилията ни. Само в Него намираме истинска свобода.
Свободата, която Христос извоюва за нас на Кръста не е добра новина само за изгубените, а и за всеки вярващ. Въпреки това мнозина продължават да живеят под облака като си мислят, че са некачествени синове и дъщери на Бог. Те си мислят, че Той ги обича защото трябва да ги обича. Евангелието ни казва друго. Исус повика при себе си всичките 12 грешни, дефектни, несъвършени ученици, понеже искаше да Му бъдат приятели: „Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво върши Господарят му; а вас нарекох приятели, защото ви изявих всичко, което чух от Своя Отец.“ (Йоан 15:15)
Исус пожела да сподели дълбоките желания на сърцето на Отец с тези приятели. Той направи това и с теб когато те избра за да Го следваш. Така че когато отидеш при Него в молитва или влезеш в църква, Неговото отношение към теб не е „Уф, пак си ти“. Напротив! Той иска да бъде с теб, да седне до теб, да ти бъде приятел защото всъщност е доволен от теб.
Може би си мислиш: „Как е възможно това? Нищо от онова, което виждам в живота ми няма как да се харесва на Господ.“ Затова Библията ни казва: „Защото Христос е краят на закона за правда на всеки, който вярва.“ (Римляни 10:4). Никой не може да живее според Закона дълго време. Можем да продължаваме да си казваме: „Утре ще се оправя. Просто трябва да се подсиля“, но не можем да ги направим. В крайна сметка биваме смазани под невъзможно бреме и стигаме до предела на силите си. Исус е Този, който ни чака в края на усилията ни. Само в Него намираме истинска свобода.