От слава в слава
Павел говори за едно служение, към което е призован всеки християнин. То не изисква специални дарби или таланти. Напротив, то трябва да бъде подето от всички, които са новородени, както от ръкоположените служители, така и от обикновените хора. Всъщност това служение е първото призвание на всеки вярващ. Всички останали действия трябва да произтичат от него.
Никое служение не може да се хареса на Бог, освен ако не е родено от това призвание. Говоря за служението на гледане на лицето на Христос. Павел казва: „А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава” (2 Коринтяни 3:18).
Какво означава да гледаме Господната слава? Павел говори тук за едно посветено, фокусирано поклонение. Това е времето, което даваме на Бога, само за да Го гледаме. И апостолът бързо добавя: „Затуй, като имаме това служение” (4:1). Павел ясно посочва, че гледането на Христовото лице е служение, на което ние всички трябва да се посветим.
Гръцката дума за „гледайки” в този стих е един много силен израз, който показва не само поглеждане, а „взиране”. Това означава да се вземе решение: „Аз няма да помръдна от тази позиция. Преди да направя каквото и да е, преди да се опитам да постигна нещо, аз трябва да бъда в Божието присъствие”.
Много християни погрешно тълкуват фразата „гледайки като в огледало” (3:18). Те си мислят за огледалото, в което лицето на Исус се отразява обратно към тях. Но това не е смисълът, който Павел влага тук. Той говори за интензивно фокусиран, вторачен поглед, който усърдно се взира в нещо през стъкло, опитвайки се да види предмета по-ясно. Ние трябва да „фокусираме очите си”, решени да видим Божията слава в лицето на Христос. Трябва да се затворим в Светая светих само с една обземаща ни мисъл: да се вторачим толкова силно и да общуваме с такова посвещение, че да бъдем променени.
Павел казва, че човекът, който се затваря с Христос, гледайки Го, бива преобразен. Какво се случва, когато вярващият вижда лицето на Христос? Павел пише: „ А ние всички, с открито лице като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен” (2 Коринтяни 3:18).
Никое служение не може да се хареса на Бог, освен ако не е родено от това призвание. Говоря за служението на гледане на лицето на Христос. Павел казва: „А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава” (2 Коринтяни 3:18).
Какво означава да гледаме Господната слава? Павел говори тук за едно посветено, фокусирано поклонение. Това е времето, което даваме на Бога, само за да Го гледаме. И апостолът бързо добавя: „Затуй, като имаме това служение” (4:1). Павел ясно посочва, че гледането на Христовото лице е служение, на което ние всички трябва да се посветим.
Гръцката дума за „гледайки” в този стих е един много силен израз, който показва не само поглеждане, а „взиране”. Това означава да се вземе решение: „Аз няма да помръдна от тази позиция. Преди да направя каквото и да е, преди да се опитам да постигна нещо, аз трябва да бъда в Божието присъствие”.
Много християни погрешно тълкуват фразата „гледайки като в огледало” (3:18). Те си мислят за огледалото, в което лицето на Исус се отразява обратно към тях. Но това не е смисълът, който Павел влага тук. Той говори за интензивно фокусиран, вторачен поглед, който усърдно се взира в нещо през стъкло, опитвайки се да види предмета по-ясно. Ние трябва да „фокусираме очите си”, решени да видим Божията слава в лицето на Христос. Трябва да се затворим в Светая светих само с една обземаща ни мисъл: да се вторачим толкова силно и да общуваме с такова посвещение, че да бъдем променени.
Павел казва, че човекът, който се затваря с Христос, гледайки Го, бива преобразен. Какво се случва, когато вярващият вижда лицето на Христос? Павел пише: „ А ние всички, с открито лице като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен” (2 Коринтяни 3:18).