Благодат и отговорност
Имам един навик когато работя, един рефлекс, който се проявява всеки път когато се проваля в ходенето ми с Господ. Говоря за склонността ми да се обръщам към делата, а не към невероятната Божия благодат за да възстановя позицията си в него.
Вярвам, че повечето от нас са така. Именно затова Павел набляга върху Божията благодат отново и отново в Новия Завет. В писмо след писмо той кове знанието за това, че благодатта е абсолютно достатъчна за правилното ни взаимоотношение с Господ.
Въпреки това навикът, нуждата да се обърнем към плътта за да поправим провалите си работи непрестанно у нас. Причината, поради която толкова често проповядвам благодат, е понеже се нуждая от нея! Понякога църквата ми може да си мисли, че преигравам, понеже хората ми казват: „Аз знам, че съм под благодат, но каква е моята отговорност?“ Това е добър въпрос. В един завет на благодатта, завет, в който Бог е направил всичко необходими за спасението ни, каква е нашата задача?
За мнозина от нас идеята за благодатта няма сила в ежедневния ни живот. Ние знаем, че Бог ни е дал скъпоценни дарове в Сина Си и в Святия Дух, следователно, мислим си, не трябва да се проваляме. Но когато това стане, ние се изненадваме. Не ни се връзва, че все още можем да сме ужасни грешници след всичко онова, което Бог е направил за нас и си Го представяме как клати глава и съжалява.
Убеждаваме себе си, че можем да се справим по-добре и удвояваме усилията си в молитва, в четене на Словото, в служението. Правим това като много добре знаем, че делата ни няма да ни помогнат във взаимоотношенията ни с Бог. Наистина ли си мислим, че повече дела е онова, което Бог иска от нас? 2 часа в молитва, вместо 1? Наистина ли Бог иска да сме по-заети?
От усилията ни да спасим себе си произлизат само 2 неща. Първо, избягваме да приемем грешността си. Второ, което е и много по-лошо, лишаваме себе си от възможността да пием от дълбокия Божи кладенец на благодатта. Павел се изправи пред тази дилема при ранната църква. Когато християните в Галиция се опитаха да угодят на Бог чрез дела от закона, Павел ги укори: „О, неразумни галатяни, кой ви омая така – вас, пред чиито очи Иисус Христос е бил ясно изобразен като разпънат? Това само желая да науча от вас: чрез дела изисквани от закона ли получихте Духа, или чрез слушане с вяра?“ Павел питаше: „Наистина ли си мислите, че можете да подобрите Кръста?“
Вярвам, че повечето от нас са така. Именно затова Павел набляга върху Божията благодат отново и отново в Новия Завет. В писмо след писмо той кове знанието за това, че благодатта е абсолютно достатъчна за правилното ни взаимоотношение с Господ.
Въпреки това навикът, нуждата да се обърнем към плътта за да поправим провалите си работи непрестанно у нас. Причината, поради която толкова често проповядвам благодат, е понеже се нуждая от нея! Понякога църквата ми може да си мисли, че преигравам, понеже хората ми казват: „Аз знам, че съм под благодат, но каква е моята отговорност?“ Това е добър въпрос. В един завет на благодатта, завет, в който Бог е направил всичко необходими за спасението ни, каква е нашата задача?
За мнозина от нас идеята за благодатта няма сила в ежедневния ни живот. Ние знаем, че Бог ни е дал скъпоценни дарове в Сина Си и в Святия Дух, следователно, мислим си, не трябва да се проваляме. Но когато това стане, ние се изненадваме. Не ни се връзва, че все още можем да сме ужасни грешници след всичко онова, което Бог е направил за нас и си Го представяме как клати глава и съжалява.
Убеждаваме себе си, че можем да се справим по-добре и удвояваме усилията си в молитва, в четене на Словото, в служението. Правим това като много добре знаем, че делата ни няма да ни помогнат във взаимоотношенията ни с Бог. Наистина ли си мислим, че повече дела е онова, което Бог иска от нас? 2 часа в молитва, вместо 1? Наистина ли Бог иска да сме по-заети?
От усилията ни да спасим себе си произлизат само 2 неща. Първо, избягваме да приемем грешността си. Второ, което е и много по-лошо, лишаваме себе си от възможността да пием от дълбокия Божи кладенец на благодатта. Павел се изправи пред тази дилема при ранната църква. Когато християните в Галиция се опитаха да угодят на Бог чрез дела от закона, Павел ги укори: „О, неразумни галатяни, кой ви омая така – вас, пред чиито очи Иисус Христос е бил ясно изобразен като разпънат? Това само желая да науча от вас: чрез дела изисквани от закона ли получихте Духа, или чрез слушане с вяра?“ Павел питаше: „Наистина ли си мислите, че можете да подобрите Кръста?“