Молитва и покорство
Понякога отиваме при Бог като че ли Той е някакъв богат роднина, който ще ни издържа и ще ни даде всичко, за което го молим, докато ние дори не си помръдваме пръста за да помогнем. Издигаме ръце към Бог в молитва, а после ги пъхваме в джобовете си.
Очакваме, че молитвите ни ще накарат Бог да заработи за нас, докато си стоим безучастно, мислейки си: „Той има цялата сила, аз – не, така че просто ще си кротувам и ще Го оставя да си свърши работата.”
Това звучи като добра теология, но не е. Бог няма да търпи бездейни просяци на вратата Си. Бог дори не ни позволява да бъдем снизходителни към онези, които отказват да работят.
„Защото и когато бяхме при вас заръчахме ви това: Ако не иска някой да работи, той нито да яде.” (2 Солунци 3:10)
Няма нищо небиблейско в това да прибавим пот към сълзите си. Вземете например молитвата за победа над тайна похот, която си стои в сърцето ни. Просто молиш Бог да я премахне чудотворно от сърцето си, след което посядаш, надявайки се, че тя ще си умре от само себе си ли? Никой грях не е бил унищожен в сърцето без съдействието на собствените ни ръце, както е в случая на Исус Навиев. Цяла нощ лежа той на земята, ридаещ заради поражението на Израел. Бог го изправи на крака като му каза: „Стани, защо си паднал така на лицето си? Израил е съгрешил. Стани та освети людете...” (Исус Навиев 7:10-13)
Бог има цялото право да ни изправи на крака след като сме били на колене и да ни каже: „Защо си поседнал мързеливо, чакащ чудото? Не съм ли ти заповядал да бягаш от самия вид на злото? Ти трябва да правиш повече, отколкото просто да се молиш срещу похотта, но също ти е заповядано да бягаш от нея. Не можеш да си починеш, докато не направиш всичко, което е заповядано.”
Не обвинявай Бог, че не ти чува молитвите, ако ти не чуваш призива Му за покорство. Накрая ще започнеш да богохулстваш и да обвиняваш Бог в нехайство, като през цялото време ти си бил виновника.
Очакваме, че молитвите ни ще накарат Бог да заработи за нас, докато си стоим безучастно, мислейки си: „Той има цялата сила, аз – не, така че просто ще си кротувам и ще Го оставя да си свърши работата.”
Това звучи като добра теология, но не е. Бог няма да търпи бездейни просяци на вратата Си. Бог дори не ни позволява да бъдем снизходителни към онези, които отказват да работят.
„Защото и когато бяхме при вас заръчахме ви това: Ако не иска някой да работи, той нито да яде.” (2 Солунци 3:10)
Няма нищо небиблейско в това да прибавим пот към сълзите си. Вземете например молитвата за победа над тайна похот, която си стои в сърцето ни. Просто молиш Бог да я премахне чудотворно от сърцето си, след което посядаш, надявайки се, че тя ще си умре от само себе си ли? Никой грях не е бил унищожен в сърцето без съдействието на собствените ни ръце, както е в случая на Исус Навиев. Цяла нощ лежа той на земята, ридаещ заради поражението на Израел. Бог го изправи на крака като му каза: „Стани, защо си паднал така на лицето си? Израил е съгрешил. Стани та освети людете...” (Исус Навиев 7:10-13)
Бог има цялото право да ни изправи на крака след като сме били на колене и да ни каже: „Защо си поседнал мързеливо, чакащ чудото? Не съм ли ти заповядал да бягаш от самия вид на злото? Ти трябва да правиш повече, отколкото просто да се молиш срещу похотта, но също ти е заповядано да бягаш от нея. Не можеш да си починеш, докато не направиш всичко, което е заповядано.”
Не обвинявай Бог, че не ти чува молитвите, ако ти не чуваш призива Му за покорство. Накрая ще започнеш да богохулстваш и да обвиняваш Бог в нехайство, като през цялото време ти си бил виновника.