Забавени и отхвърлени молитви
„Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си.” (Яков 4:3)
Бог няма да отговори на нито една молитва в наша чест или която би подсилила изкушенията ни. На първо място, Бог не отговаря на човек, който таи похот в сърцето си. Всички отговори зависят от това да изкараме от сърцето си злото, похотта и греха.
„Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда, Господ не би послушал” (Псалм 66:18)
Тестът, с който разбираме дали нашата молитва е базирана на похот е много прост. Това как понасяме забавянето на отговора или неговия отказ е показателно. Молитви основани на похот изискват бърз отговор. Ако похотливото сърце не получи бързо желаното нещо, то хленчи и плаче, губи съзнание и изнемощява – или пък се отдава на заклинания чрез мърморене и оплакване, като най-накрая обвинява Бог в глухота.
„Защо постихме, казват , а Ти не виждаш” (Исая 58:3)
Похотливото сърце не може да види Божията слава в отказите и забавянията Му. И все пак, не получи ли Бог повече слава като отхвърли молитвата на Исус да спаси живота Му, ако е възможно, от смърт? Страхувам се да мисля къде бихме били днес, ако Бог не беше отхвърлил тази молба.
Бог, в справедливостта Си, е длъжен да отхвърли молитвите ни докато не сме очистени от всеки егоизъм и похот.
Може ли да има една проста причина, поради която повечето ни молитви са възпрепятствани? Може ли това да е поради флиртуване с похотта и греха? Забравили ли сме, че само онези с чисти ръце и чисто сърце могат да стъпят на святия Му хълм? Само пълно изоставяне на любимия ни грях ще отвори небесните порти и отпуши благословенията.
Вместо да отстъпим, ние тичаме от съветник на съветник, опитвайки се да намерим помощ да се справим с отчаянието, празнотата и безпокойството. Но това е съвсем напразно защото греха и похотта все още не са изкоренени. Грехът е корена на всичките ни проблеми. Мирът настъпва само когато оставим и предадем всяка похот и таен грях.
Бог няма да отговори на нито една молитва в наша чест или която би подсилила изкушенията ни. На първо място, Бог не отговаря на човек, който таи похот в сърцето си. Всички отговори зависят от това да изкараме от сърцето си злото, похотта и греха.
„Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда, Господ не би послушал” (Псалм 66:18)
Тестът, с който разбираме дали нашата молитва е базирана на похот е много прост. Това как понасяме забавянето на отговора или неговия отказ е показателно. Молитви основани на похот изискват бърз отговор. Ако похотливото сърце не получи бързо желаното нещо, то хленчи и плаче, губи съзнание и изнемощява – или пък се отдава на заклинания чрез мърморене и оплакване, като най-накрая обвинява Бог в глухота.
„Защо постихме, казват , а Ти не виждаш” (Исая 58:3)
Похотливото сърце не може да види Божията слава в отказите и забавянията Му. И все пак, не получи ли Бог повече слава като отхвърли молитвата на Исус да спаси живота Му, ако е възможно, от смърт? Страхувам се да мисля къде бихме били днес, ако Бог не беше отхвърлил тази молба.
Бог, в справедливостта Си, е длъжен да отхвърли молитвите ни докато не сме очистени от всеки егоизъм и похот.
Може ли да има една проста причина, поради която повечето ни молитви са възпрепятствани? Може ли това да е поради флиртуване с похотта и греха? Забравили ли сме, че само онези с чисти ръце и чисто сърце могат да стъпят на святия Му хълм? Само пълно изоставяне на любимия ни грях ще отвори небесните порти и отпуши благословенията.
Вместо да отстъпим, ние тичаме от съветник на съветник, опитвайки се да намерим помощ да се справим с отчаянието, празнотата и безпокойството. Но това е съвсем напразно защото греха и похотта все още не са изкоренени. Грехът е корена на всичките ни проблеми. Мирът настъпва само когато оставим и предадем всяка похот и таен грях.