Вярата трябва да притежава добра памет
Вярващата душа, след като е освободила сърцето си в молитва към Господ, предава себе си на вярност, доброта и мъдрост от Бог. Истинският вярващ ще остави оформлението на отговора на Божията милост. По какъвто и начин Бог реши да отговори, вярващия ще го приеме.
Давид усърдно се моли за дома си и тогава остави всичко на Божия завет: „Ако домът ми и да не е такъв пред Бога, Пак Той е направил с мене завет вечен.” (2 Царе 23:5)
Тези, които казват на Бог как и кога да отговори, всъщност ограничават Светия Израилев. След като Бог няма да занесе отговора на предната врата, те не предполагат, че може да го занесе до задната. Те вярват само на заключение, а не на обещания. Но Бог няма да се съобразява с време, начини или средства. Той винаги ще прави много повече от онова, което искаме или мислим да поискаме. Той ще отговори със здраве или благодат, която е по-добра от здраве. Ще изпрати любов или нещо повече. Ще освободи или ще направи нещо по-голямо.
Той желае ние просто да оставим молбите си в силните Му ръце, да хвърлим всичките си грижи върху Него и да продължим в мир и спокойствие да очакваме Неговата помощ. Колко жалко е да имаме толкова велик Бог, а толкова малко вяра в Него.
Когато си съкрушен и Сатана прошепва в ушите ти, че Бог те е забравил, запуши устата му с това: „Дяволе, не Бог е забравил, а аз. Аз съм забравил всичките отминали благословения, в противен случай сега не бих подлагал под съмнение Неговата вярност.”
Вярата трябва да има добра памет. Нашите прибързани думи са резултат от това, че сме забравили помощта Му. Трябва да се молим като Давид: „Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява. Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността” (Псалм 77:10-11)
Давид усърдно се моли за дома си и тогава остави всичко на Божия завет: „Ако домът ми и да не е такъв пред Бога, Пак Той е направил с мене завет вечен.” (2 Царе 23:5)
Тези, които казват на Бог как и кога да отговори, всъщност ограничават Светия Израилев. След като Бог няма да занесе отговора на предната врата, те не предполагат, че може да го занесе до задната. Те вярват само на заключение, а не на обещания. Но Бог няма да се съобразява с време, начини или средства. Той винаги ще прави много повече от онова, което искаме или мислим да поискаме. Той ще отговори със здраве или благодат, която е по-добра от здраве. Ще изпрати любов или нещо повече. Ще освободи или ще направи нещо по-голямо.
Той желае ние просто да оставим молбите си в силните Му ръце, да хвърлим всичките си грижи върху Него и да продължим в мир и спокойствие да очакваме Неговата помощ. Колко жалко е да имаме толкова велик Бог, а толкова малко вяра в Него.
Когато си съкрушен и Сатана прошепва в ушите ти, че Бог те е забравил, запуши устата му с това: „Дяволе, не Бог е забравил, а аз. Аз съм забравил всичките отминали благословения, в противен случай сега не бих подлагал под съмнение Неговата вярност.”
Вярата трябва да има добра памет. Нашите прибързани думи са резултат от това, че сме забравили помощта Му. Трябва да се молим като Давид: „Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява. Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността” (Псалм 77:10-11)