Плати с хваление
Бог никога не се оплаква за силата на враговете Си, а по-скоро от нетърпението на собствените Си хора. Как само разбива сърцето Му неверието, с всичкото това чудене да Го обичам ли или да Го оставя. Бог иска да разчитаме на любовта Му. Любовта е принципа, от който Той постоянно се ръководи и никога не се отклонява от него. Когато смръщи вежди, укорява с устни или удря с ръка, дори във всичко това, сърцето Му гори от любов и всичките Му мисли за нас са мир и доброта.
Цялото лицемерие е основано на неверие и душата, която не може да разчита на Бог не може за дълго да бъде честна към Бог. Щом веднъж започнем да подлагаме на съмнение верността Му, започваме да живеем чрез собствените си мисли и грижи за себе си. Както и отстъпилите от вярата деца на Израел, така и ние казваме: „Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей” (Изход 32:1).
Как може любовта към Бог да се съдържа в мрънкащо сърце? Словото го нарича „борещо се с Бог”. Що за глупав човек трябва да си, за да дръзнеш да търсиш грешки в Бог – Той ще предизвика такъв човек да сложи ръка на устата си, в противен случай ще бъде изяден отгорчивина.
Святият Дух в нас стене с неизговорим език от небето, който се моли според съвършената Божия воля. Но плътското мрънкане, което произлиза от сърцето на разочарован християнин, е отрова. Мрънкането не допусна цяла нация в Обещаната земя и днес държи цели множества далеч от Господните обещания. Стени, ако трябва, но да пази Бог да почнеш да мрънкаш.
Божиите обещания са като леда върху замръзналото езеро, което Той казва, че ще ни издържи. Вярващият рискува да тръгне върху езерото със смелост, невярващия – със страх, за да не би да се счупи под него, за да не би да се изцапа.
Ако Бог се бави, това просто означава, че молбата ви печели популярност в Божията банка с благословения. Толкова бяха сигурни Божиите светии че Той е верен, че се радваха преди да са видели някаква развръзка. Те продължиха весело, като че вече бяха получили. Бог иска да платим с хваление преди да получим обещанията!
Святият Дух ни помага в молитвите, а Той не е ли добре дошъл пред трона? Ще отрече ли Отец Духа? Никога! Това стенание в душата ти не е нищо друго освен Самия Бог, а Бог не ще се отрече от себе Си.
Цялото лицемерие е основано на неверие и душата, която не може да разчита на Бог не може за дълго да бъде честна към Бог. Щом веднъж започнем да подлагаме на съмнение верността Му, започваме да живеем чрез собствените си мисли и грижи за себе си. Както и отстъпилите от вярата деца на Израел, така и ние казваме: „Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей” (Изход 32:1).
Как може любовта към Бог да се съдържа в мрънкащо сърце? Словото го нарича „борещо се с Бог”. Що за глупав човек трябва да си, за да дръзнеш да търсиш грешки в Бог – Той ще предизвика такъв човек да сложи ръка на устата си, в противен случай ще бъде изяден отгорчивина.
Святият Дух в нас стене с неизговорим език от небето, който се моли според съвършената Божия воля. Но плътското мрънкане, което произлиза от сърцето на разочарован християнин, е отрова. Мрънкането не допусна цяла нация в Обещаната земя и днес държи цели множества далеч от Господните обещания. Стени, ако трябва, но да пази Бог да почнеш да мрънкаш.
Божиите обещания са като леда върху замръзналото езеро, което Той казва, че ще ни издържи. Вярващият рискува да тръгне върху езерото със смелост, невярващия – със страх, за да не би да се счупи под него, за да не би да се изцапа.
Ако Бог се бави, това просто означава, че молбата ви печели популярност в Божията банка с благословения. Толкова бяха сигурни Божиите светии че Той е верен, че се радваха преди да са видели някаква развръзка. Те продължиха весело, като че вече бяха получили. Бог иска да платим с хваление преди да получим обещанията!
Святият Дух ни помага в молитвите, а Той не е ли добре дошъл пред трона? Ще отрече ли Отец Духа? Никога! Това стенание в душата ти не е нищо друго освен Самия Бог, а Бог не ще се отрече от себе Си.