Богатствата на Неговата благодат
„В Него имаме изкупление чрез Неговата кръв, опрощаването на прегрешенията според богатството на Неговата благодат, която е направил да изобилства за нас“ (Ефесяни 1:7-8)
Имам усещането, че ние, Неговата църква, все още дори не сме се докоснали до повърхността на благодатта. Пием по няколко глътки от чашата на благодатта от време на време в ходенето ни с Бог, след което постепенно започваме да разчитаме на собствените си способности за останала част от пътя.
Не можем да си избираме в кои области да сме покорни. От нас се иска да правим онова, което Господ иска да правим. Когато Исус казва, че трябва да се новородим, да имаме вра, да се молим и да търсим лицето Му, да обичаме ближния си, да обичаме жена си както Христос обича църквата, самата Му заповед е „да и амин“. Въпреки това някои църкви предпочитат да се покоряват в едно нещо за сметка на друго. Те наблягат на евангелизацията или на социалната справедливост, или на политиката, или на това да служат на бедните, или на молитвата. Може да не си го признават, но разглеждат онова, върху което наблягат други църкви като по-незначително в Божите очи.
Никоя църква не е угодна на Бог когато кара на 1 цилиндър, а не на 8. той просто няма да ни позволи да пренебрегнем някои от заповедите Му. Прочетете Откровение 8-а глава за да видите недоволството Му когато правим това. Всеки човек или църква живее в непокорство когато не се покорява на Божите заповеди. Въпреки това съвършеното покорство не е по силите ни. Причината, поради която наблягаме върху някои области покорство в живота ни е защото те са по-лесни за изпълнение от други. Може дори да ни наградят за това, че се покоряваме. Но това е напълно извън контекста.
Да имаш живот пълен с радост и победа не зависи от това дали успяваме или не успяваме да се покорим на Божите заповеди, а за това какво правим за да им се покорим. Като дете ме учеха в църквата, че мога да проявя духовна промяна стига да пожелая. Младежките лидери ни казваха: „Можеш да се промениш така, че изкушенията да не се върнат никога повече. Можеш да се издигнеш от нищото.“ Не след дълго разбираме колко безуспешно е това.
Въпросът не е да правим промени в себе си. Въпросът е да позволим на Божията благодат да ни подсили за да се променим – в себе си и в света.
Имам усещането, че ние, Неговата църква, все още дори не сме се докоснали до повърхността на благодатта. Пием по няколко глътки от чашата на благодатта от време на време в ходенето ни с Бог, след което постепенно започваме да разчитаме на собствените си способности за останала част от пътя.
Не можем да си избираме в кои области да сме покорни. От нас се иска да правим онова, което Господ иска да правим. Когато Исус казва, че трябва да се новородим, да имаме вра, да се молим и да търсим лицето Му, да обичаме ближния си, да обичаме жена си както Христос обича църквата, самата Му заповед е „да и амин“. Въпреки това някои църкви предпочитат да се покоряват в едно нещо за сметка на друго. Те наблягат на евангелизацията или на социалната справедливост, или на политиката, или на това да служат на бедните, или на молитвата. Може да не си го признават, но разглеждат онова, върху което наблягат други църкви като по-незначително в Божите очи.
Никоя църква не е угодна на Бог когато кара на 1 цилиндър, а не на 8. той просто няма да ни позволи да пренебрегнем някои от заповедите Му. Прочетете Откровение 8-а глава за да видите недоволството Му когато правим това. Всеки човек или църква живее в непокорство когато не се покорява на Божите заповеди. Въпреки това съвършеното покорство не е по силите ни. Причината, поради която наблягаме върху някои области покорство в живота ни е защото те са по-лесни за изпълнение от други. Може дори да ни наградят за това, че се покоряваме. Но това е напълно извън контекста.
Да имаш живот пълен с радост и победа не зависи от това дали успяваме или не успяваме да се покорим на Божите заповеди, а за това какво правим за да им се покорим. Като дете ме учеха в църквата, че мога да проявя духовна промяна стига да пожелая. Младежките лидери ни казваха: „Можеш да се промениш така, че изкушенията да не се върнат никога повече. Можеш да се издигнеш от нищото.“ Не след дълго разбираме колко безуспешно е това.
Въпросът не е да правим промени в себе си. Въпросът е да позволим на Божията благодат да ни подсили за да се променим – в себе си и в света.