Илия
Омразата на Илия към греховете на Израил извираше от много силната му любов към Божия народ. Той не мразеше хората, а само греха. Не беше отмъстителен, а по-скоро копнееше да види Израил върнал се при Бог. За да разберете Духът и силата, която беше върху Илия, трябва да чуете сърцераздирателния му плач на планината Кармил: „Отговори ми, Господи! Отговори ми, за да познае този народ, че Ти, Господи, си Богът, и че Ти си обърнал сърцата им обратно към Себе Си! Тогава падна огън от Господа... И когато целият народ видя това, всички паднаха по лице!” (ІІІ Царе 18:37-39)
Илия не беше ни най-малко заинтересован да бъде оценен като пророк. Той просто искаше да види Божията чест възстановена и отстъпилите в сърцата си „да се върнат при Господ”. Истинските пророци, макар да звучат толкова твърдо срещу греха, в сърцата си са милостиви, нежни и търпеливи. И когато видят истинско библейско покаяние, стават строители и възстановители от проломите.
Искам да подчертая, че аз вярвам, че днес съществуват истински пастири от обществото на Илия. Не всички проповедници са се върнали към греха или служат на себе си. Обаждат ми се все по-голям брой пастири, които са били наранени или отхвърлени от незагрижени овце. Някои от тях буквално са били изгонени от църквите си за това, че са проповядвали святост. Но най-жестоки от всичко са, така наречените пророчества и изобличения от сурови „пророчески гласове”, които нямат милост или изкупителни качества в себе си.
Ако някога чуете „пророк” да кълне някого, може да сте сигурни, че той не ходи в Духа на Христос. Това най-често е горд, самопровъзгласил се Илия, пълен с арогантност и похот. Словото ясно казва: „Не кълнете, а благославяйте” (Римляни 12:14). Онези, които изговарят клетви трябва да се страхуват от тези предупреждения: „Той обичаше проклинането — нека го постигне; и не се наслаждаваше на благославянето — нека се отдалечи от него! Той облече проклятието като своя дреха, затова нека влезе като вода във вътрешностите му и като масло в костите му!” (Псалм 109:17-18)
Обществото на Илия са плачещи хора и всяко пророческо слово, което излиза от устните им, е окъпано в сълзи. В съкрушеност и свята скръб, те ходят в покаяние. Те отказват да се примирят с греха и не се страхуват от хората или дявола, когато става дума да се защити Христовата чест.
Илия не беше ни най-малко заинтересован да бъде оценен като пророк. Той просто искаше да види Божията чест възстановена и отстъпилите в сърцата си „да се върнат при Господ”. Истинските пророци, макар да звучат толкова твърдо срещу греха, в сърцата си са милостиви, нежни и търпеливи. И когато видят истинско библейско покаяние, стават строители и възстановители от проломите.
Искам да подчертая, че аз вярвам, че днес съществуват истински пастири от обществото на Илия. Не всички проповедници са се върнали към греха или служат на себе си. Обаждат ми се все по-голям брой пастири, които са били наранени или отхвърлени от незагрижени овце. Някои от тях буквално са били изгонени от църквите си за това, че са проповядвали святост. Но най-жестоки от всичко са, така наречените пророчества и изобличения от сурови „пророчески гласове”, които нямат милост или изкупителни качества в себе си.
Ако някога чуете „пророк” да кълне някого, може да сте сигурни, че той не ходи в Духа на Христос. Това най-често е горд, самопровъзгласил се Илия, пълен с арогантност и похот. Словото ясно казва: „Не кълнете, а благославяйте” (Римляни 12:14). Онези, които изговарят клетви трябва да се страхуват от тези предупреждения: „Той обичаше проклинането — нека го постигне; и не се наслаждаваше на благославянето — нека се отдалечи от него! Той облече проклятието като своя дреха, затова нека влезе като вода във вътрешностите му и като масло в костите му!” (Псалм 109:17-18)
Обществото на Илия са плачещи хора и всяко пророческо слово, което излиза от устните им, е окъпано в сълзи. В съкрушеност и свята скръб, те ходят в покаяние. Те отказват да се примирят с греха и не се страхуват от хората или дявола, когато става дума да се защити Христовата чест.