Плитка вяра
Ако си християнин, който е решил да гледа вярата отстрани, да ходи на църква само за да намери утеха – няма да срещнеш голяма съпротива от врага. Но ако си решен да живееш за Исус, ако имаш видение за наранените, изгубените и за Христовото тяло, Сатана ще стовари целия си арсенал върху теб. Пътешествието ти ще бъде пълно с изпитания и опасности, които ще разтърсят душата ти.
Пътуването на Павел до Рим, както е описано в Деяния 27-а глава, показва как някои от нас реагират на ударите на Сатана. Докато корабът, в който се возеше Павел премина първата част от пътуването си, четем че: „И понеже пристанището не беше годно за презимуване, повечето изказваха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс... и там да презимуват.“ (Деяния 27:12)
Павел беше против това, не само защото те се отдалечаваха от Рим, но и понеже Духът го предупреди в сърцето за това. В този момент обаче, това изглеждаше най-доброто решение. След това корабът изпадна в много сериозна ситуация, която едва не коства живота на всички в него.
Казвам това понеже когато някои християни срещнат съпротива от врага в мисията си, те решават да презимуват във Феникс. Всички ние се нуждаем от почивка за да освежим духа си от непрестанното служение към нуждите на другите. Но аз говоря за нещо друго – за състояние на сърцето, което казва: „Приеми мисията си малко по-спокойно. Отдръпни се и си почини за малко.“
Когато християните направят това, те скоро излизат изцяло от курса. Мисията им вече не принадлежи на Христос, а по-скоро започват да се грижат за собствения си кораб, което означава че започват да го отдалечават от бурите. Всъщност, те се оттеглят от съпротивата, която се изправя срещу тях.
Тези вярващи не знаят, но те са били ограбени от призива си. Това не е нещо дребно в Божите очи. Ако се отправя към Феникс, вместо към Рим, това означава, че никой няма да отиде в Рим с мисията, която ми е дал Бог. Корабът се поддържа и е държан в изправност, но, по ирония на съдбата, мисията му не се изпълнява.
Царството не се отнася до утеха и почивка. Живото Царство казва: „Животът ми не принадлежи на мен, аз съм бил купен с цена. Исус ме води във всичко и Той ми дава благодатта, с която да постигна всичко, без значение на съпротивата, която се изправя срещу мен.“
Пътуването на Павел до Рим, както е описано в Деяния 27-а глава, показва как някои от нас реагират на ударите на Сатана. Докато корабът, в който се возеше Павел премина първата част от пътуването си, четем че: „И понеже пристанището не беше годно за презимуване, повечето изказваха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс... и там да презимуват.“ (Деяния 27:12)
Павел беше против това, не само защото те се отдалечаваха от Рим, но и понеже Духът го предупреди в сърцето за това. В този момент обаче, това изглеждаше най-доброто решение. След това корабът изпадна в много сериозна ситуация, която едва не коства живота на всички в него.
Казвам това понеже когато някои християни срещнат съпротива от врага в мисията си, те решават да презимуват във Феникс. Всички ние се нуждаем от почивка за да освежим духа си от непрестанното служение към нуждите на другите. Но аз говоря за нещо друго – за състояние на сърцето, което казва: „Приеми мисията си малко по-спокойно. Отдръпни се и си почини за малко.“
Когато християните направят това, те скоро излизат изцяло от курса. Мисията им вече не принадлежи на Христос, а по-скоро започват да се грижат за собствения си кораб, което означава че започват да го отдалечават от бурите. Всъщност, те се оттеглят от съпротивата, която се изправя срещу тях.
Тези вярващи не знаят, но те са били ограбени от призива си. Това не е нещо дребно в Божите очи. Ако се отправя към Феникс, вместо към Рим, това означава, че никой няма да отиде в Рим с мисията, която ми е дал Бог. Корабът се поддържа и е държан в изправност, но, по ирония на съдбата, мисията му не се изпълнява.
Царството не се отнася до утеха и почивка. Живото Царство казва: „Животът ми не принадлежи на мен, аз съм бил купен с цена. Исус ме води във всичко и Той ми дава благодатта, с която да постигна всичко, без значение на съпротивата, която се изправя срещу мен.“