Изпълнен с Божията слава
„Как да се изпълня с Божията слава?“ Мнозина в Старият Завет задаваха този въпрос, а Моисей направо извика със същите думи. Преводът на Библията „Кинг Джеймс“ предава най-точно мъката на Моисей: „Умолявам Те, покажи ми славата Си“ (Изход 33:18). Това „умоляване“ говори за молба, душевно стенание, израз на нужда, която трябва да бъде задоволена.
Бог трябва да е бил доволен от искането на Моисей, защото Той се съгласи да му покаже славата Си. Той каза на Моисей да се скрие зад една скала да се покаже за малко докато Той преминаваше, понеже знаеше, че дори и Моисей не би могъл да гледа в блясъка на славата Му. Така че Моисей видя малка част от Божията слава, въпреки това го порази мощно.
Повечето от нас сме учени, че след като Моисей слезе от планината, той трябваше да сложи покривало на лицето си защото то светеше много силно. Но Библията всъщност казва, че „Моисей свърши да говори с тях и сложи на лицето си покривало.“ (Изход 34:33). След като Моисей говори с хората си покри лицето. За какво става дума тук?
Павел обяснява това във 2 Коринтяни: „Моисей... слагаше покривало на лицето си, за да не могат израилевите синове да гледат края на това, което преминаваше.“ (2 Коринтяни 3:13). Смелото изказване на Павел, че една форма на Божията слава всъщност има край се отнасяше за лицето на Моисей. Дори и бляскавата слава на Божието присъствие в крайна сметка щеше да угасне.
Но Павел казва, че има един вид Божия слава, която не угасва. „Защото, ако преходното беше със слава, колко повече ще бъде в слава трайното!“ (3:11). Тук Павел говори за Божията слава само в Исус Христос. „И така, като имаме такава надежда, пристъпваме с голямо дръзновение и не сме като Моисей, който слагаше покривало на лицето си“ (3:12-13). Поради Христовата слава ние имаме такова дръзновение каквото нямаше дори и Моисей! Павел пояснява: „Но когато Израил се обърне към Господа, покривалото се отмахва. А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода. А ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразявани в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух.“ (3:16-18)
В Христос ние притежаваме в себе си слава, която не угасва. Нашата смелост превъзхожда дори онази на Моисей защото е подсилена от Самия Христов Дух. Господната слава се спусна върху Моисей от момента, в който той застана в Господното присъствие, но при нас това е различно. Поради Исус, Божията слава у нас никога не спира да действа. Тя всъщност ни преобразява „от една степен на слава – в друга“. Ние имаме постоянна, непроменлива, неугасваща слава!
Бог трябва да е бил доволен от искането на Моисей, защото Той се съгласи да му покаже славата Си. Той каза на Моисей да се скрие зад една скала да се покаже за малко докато Той преминаваше, понеже знаеше, че дори и Моисей не би могъл да гледа в блясъка на славата Му. Така че Моисей видя малка част от Божията слава, въпреки това го порази мощно.
Повечето от нас сме учени, че след като Моисей слезе от планината, той трябваше да сложи покривало на лицето си защото то светеше много силно. Но Библията всъщност казва, че „Моисей свърши да говори с тях и сложи на лицето си покривало.“ (Изход 34:33). След като Моисей говори с хората си покри лицето. За какво става дума тук?
Павел обяснява това във 2 Коринтяни: „Моисей... слагаше покривало на лицето си, за да не могат израилевите синове да гледат края на това, което преминаваше.“ (2 Коринтяни 3:13). Смелото изказване на Павел, че една форма на Божията слава всъщност има край се отнасяше за лицето на Моисей. Дори и бляскавата слава на Божието присъствие в крайна сметка щеше да угасне.
Но Павел казва, че има един вид Божия слава, която не угасва. „Защото, ако преходното беше със слава, колко повече ще бъде в слава трайното!“ (3:11). Тук Павел говори за Божията слава само в Исус Христос. „И така, като имаме такава надежда, пристъпваме с голямо дръзновение и не сме като Моисей, който слагаше покривало на лицето си“ (3:12-13). Поради Христовата слава ние имаме такова дръзновение каквото нямаше дори и Моисей! Павел пояснява: „Но когато Израил се обърне към Господа, покривалото се отмахва. А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода. А ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразявани в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух.“ (3:16-18)
В Христос ние притежаваме в себе си слава, която не угасва. Нашата смелост превъзхожда дори онази на Моисей защото е подсилена от Самия Христов Дух. Господната слава се спусна върху Моисей от момента, в който той застана в Господното присъствие, но при нас това е различно. Поради Исус, Божията слава у нас никога не спира да действа. Тя всъщност ни преобразява „от една степен на слава – в друга“. Ние имаме постоянна, непроменлива, неугасваща слава!