Ветровете бяха насрещни
Апостол Павел беше прекарал цял живот в служение когато отплава за Рим (Деяния 27). Този човек беше постигнал невероятни неща, а все още имаше горяща страст да даде живота си за Евангелието.
Павел беше призован от Бог да бъде апостол и беше надзиравал църквите в Азия и в някои части на Европа. Но той беше също така и евангелизатор и апологет, който защитаваше каузата на Христос пред в съдилища и пред царе. Павел беше пожертвал всичко за да служи на водените от Духа мисии. Сега той каза: „Искам да занеса Евангелието до самия център на света. Имам видение за Рим, да проповядвам на самия Цезар!“
Павел беше толкова решен да направи това, че рискува собствения си живот за да го види изпълнено. По това време той беше в затвора и имаше възможност да бъде освободен, но той предпочете да не го освобождават, а да му дадат шанс да се яви пред Цезар, пред когото да предяви случая си. Ако изгубеше, губеше живота си. Това е избор, който той направи само заради Евангелието (виж Деяния 25:1-12).
На път за Рим, Павел беше качен на борда на един кораб, който скоро трябваше да се бори с вълните: „Ветровете бяха насрещни.“ (Деяния 27:4). Това беше природно бедствие, но Павел може да го е разглеждал и като духовна съпротива. Истината е, че веднъж решиш ли да следваш видението на Евангелието, целия ад ще се хвърли срещу теб.
Това изречение може да се използва за да опише живота на Павел до онзи момент. Той беше преживял много изпитания – от корабокрушения, през бой, до заговори за убийство. Павел можа да издържи всичко това понеже ума му винаги беше съсредоточен в мисията му: да живее, да проповядва и да служи на Христос. Можеш да понесеш много страдания когато сърцето ти преследва дадена цел, но ако сърцето ти търси само комфорт, няма да можеш да понесеш никакво страдание.
Библията ясно говори, че ние сме призовани да прокламираме Божията благодат на падналия грешен свят. Призовани сме да се обичаме и да се покланяме в истинска евангелска общност. Призовани сме да служим на бедните и като правим всички тези неща носим Христовата светлина в мрачния свят. Накратко, ние сме призовани да предадем Божията любов на другите чрез думите и делата ни, така че света да може да се промени.
Павел беше призован от Бог да бъде апостол и беше надзиравал църквите в Азия и в някои части на Европа. Но той беше също така и евангелизатор и апологет, който защитаваше каузата на Христос пред в съдилища и пред царе. Павел беше пожертвал всичко за да служи на водените от Духа мисии. Сега той каза: „Искам да занеса Евангелието до самия център на света. Имам видение за Рим, да проповядвам на самия Цезар!“
Павел беше толкова решен да направи това, че рискува собствения си живот за да го види изпълнено. По това време той беше в затвора и имаше възможност да бъде освободен, но той предпочете да не го освобождават, а да му дадат шанс да се яви пред Цезар, пред когото да предяви случая си. Ако изгубеше, губеше живота си. Това е избор, който той направи само заради Евангелието (виж Деяния 25:1-12).
На път за Рим, Павел беше качен на борда на един кораб, който скоро трябваше да се бори с вълните: „Ветровете бяха насрещни.“ (Деяния 27:4). Това беше природно бедствие, но Павел може да го е разглеждал и като духовна съпротива. Истината е, че веднъж решиш ли да следваш видението на Евангелието, целия ад ще се хвърли срещу теб.
Това изречение може да се използва за да опише живота на Павел до онзи момент. Той беше преживял много изпитания – от корабокрушения, през бой, до заговори за убийство. Павел можа да издържи всичко това понеже ума му винаги беше съсредоточен в мисията му: да живее, да проповядва и да служи на Христос. Можеш да понесеш много страдания когато сърцето ти преследва дадена цел, но ако сърцето ти търси само комфорт, няма да можеш да понесеш никакво страдание.
Библията ясно говори, че ние сме призовани да прокламираме Божията благодат на падналия грешен свят. Призовани сме да се обичаме и да се покланяме в истинска евангелска общност. Призовани сме да служим на бедните и като правим всички тези неща носим Христовата светлина в мрачния свят. Накратко, ние сме призовани да предадем Божията любов на другите чрез думите и делата ни, така че света да може да се промени.