Викове на радост
Докато Исус минаваше между Самария и Галилея по пътя си към Ерусалим, Той приближи едно безименно село, извън което десетима прокажени живееха в ужасна мизерия и срам. Очевидно девет от тези прокажени бяха евреи, а един беше самарянин. По онова време евреите не са се докосвали до самаряните, камо ли да живеят с тях. Но очевидно общото бедстващо състояние на тези десет души ги събра в споделена нищета. Бидейки бездомни и отхвърлени, те бяха принудени да живеят в изолиран стан извън селото.
Прокажените по закон бяха задължени да стоят най-малко на 100 крачки (60-90 метра) от всички останали. Когато хората минаваха покрай тях, те трябваше да викат: „Нечист, нечист!” Тези мъже просеха, изнамираха и ядяха храна, която другите дори не биха погледнали. Те вероятно живееха на сметището.
Писанието ни показва прокаженият като прототип на грешник, живеещ в срам - изтощен и погубен от ужасните последици на греха.
Не знам как тези десетима прокажени са чули за Исус. Вероятно някой скитник е минал покрай тях и им казал за чудотворните изцеления, които Исус беше извършил за прокажените в други градове или села. Така или иначе, те някак си знаеха, че Исус ще мине покрай тях и нетърпеливо чакаха да Го видят!
Често съм се чудел дали когато видяха Исус и апостолите да слизат на пътя, те не започнаха да махат с вдървените си ръце. Дали не сочеха към липсващите им крайници? Дали не размахваха мръсните си парцаливи дрехи? Не знам как привлякоха вниманието Му, но когато Исус дойде достатъчно близо до тях, те извикаха със силен глас: „Исусе, Господарю, смили се над нас!”
Те не искаха пари или да отидат на небето, когато умрат. Те викаха за милост! Все едно умоляваха: „Исусе, как може да видиш такава жалка гледка и да не се смилиш? Как може да ни обърнеш гръб?” Сигурен съм, че Исус дори за миг не потрепна, нито се обърна настрани. Той ги погледна право в лицата и с голямо състрадание каза: ”Идете, покажете се на свещениците” (Лука 17:14).
Но аз вярвам, че имаше мигновен приток на живот, здраве и сила във всичките десет мъже! Един след друг те погледнаха ръцете си, лицето на съседа си и как тяхната люспеста, пепелява кожа започна да се променя. Здрава плът се появяваше по крайниците и лицата им - те се изцеляваха!
Спомняте ли си, когато Исус се смили над вас - колко живи и чисти се почувствахте? Извикахте ли, защото усетихте Неговата пречистваща сила? Почувствахте ли новия живот в себе си? Тези мъже е трябвало да са почувствали този живот! Може да бъдете сигурни, че тази група се развълнува и извикаха от радост!
Прокажените по закон бяха задължени да стоят най-малко на 100 крачки (60-90 метра) от всички останали. Когато хората минаваха покрай тях, те трябваше да викат: „Нечист, нечист!” Тези мъже просеха, изнамираха и ядяха храна, която другите дори не биха погледнали. Те вероятно живееха на сметището.
Писанието ни показва прокаженият като прототип на грешник, живеещ в срам - изтощен и погубен от ужасните последици на греха.
Не знам как тези десетима прокажени са чули за Исус. Вероятно някой скитник е минал покрай тях и им казал за чудотворните изцеления, които Исус беше извършил за прокажените в други градове или села. Така или иначе, те някак си знаеха, че Исус ще мине покрай тях и нетърпеливо чакаха да Го видят!
Често съм се чудел дали когато видяха Исус и апостолите да слизат на пътя, те не започнаха да махат с вдървените си ръце. Дали не сочеха към липсващите им крайници? Дали не размахваха мръсните си парцаливи дрехи? Не знам как привлякоха вниманието Му, но когато Исус дойде достатъчно близо до тях, те извикаха със силен глас: „Исусе, Господарю, смили се над нас!”
Те не искаха пари или да отидат на небето, когато умрат. Те викаха за милост! Все едно умоляваха: „Исусе, как може да видиш такава жалка гледка и да не се смилиш? Как може да ни обърнеш гръб?” Сигурен съм, че Исус дори за миг не потрепна, нито се обърна настрани. Той ги погледна право в лицата и с голямо състрадание каза: ”Идете, покажете се на свещениците” (Лука 17:14).
Но аз вярвам, че имаше мигновен приток на живот, здраве и сила във всичките десет мъже! Един след друг те погледнаха ръцете си, лицето на съседа си и как тяхната люспеста, пепелява кожа започна да се променя. Здрава плът се появяваше по крайниците и лицата им - те се изцеляваха!
Спомняте ли си, когато Исус се смили над вас - колко живи и чисти се почувствахте? Извикахте ли, защото усетихте Неговата пречистваща сила? Почувствахте ли новия живот в себе си? Тези мъже е трябвало да са почувствали този живот! Може да бъдете сигурни, че тази група се развълнува и извикаха от радост!