По време на буря
„А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен. А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото. А учениците, като Го видяха да ходи по езерото; смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха. И Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.” (Матей 14:24-27)
Учениците бяха толкова внезапно потопени, толкова внезапно заляти от вълни, че самата мисъл за Исус, стоящ наблизо и бдящ над тях, беше абсурдна. Някой вероятно е казал: „Това е работа на Сатана, дявола е дошъл да ни убие, поради всичките тези чудеса, в които участвахме.” Друг каза: „Къде сгрешихме? Кой от нас има грях в живота си? Нека изпитаме сърцата, нека да се изповядаме един на друг. Бог е ядосан на някого в тази лодка!” Друг може би каза: „Защо точно ние? Правим това, което Той ни заповяда! Покорни сме! Не сме извън Божията воля. Защо така изведнъж ни връхлетя тази буря?”
И в най-мрачният момент „Исус дойде към тях...” Колко трудно трябва да е било за Исус да гледа бурята отстрани, обичайки ги толкова много, чувстващ всяка болка, която изпитваха, чакащ толкова дълго, за да ги предпази да не се наранят, копнеещ за тях като баща за децата си, които са изпаднали в беда! Но знаещ, че те никога не биха могли да Го познават напълно, докато цялата ярост на бурята не се беше стоварила върху тях. Можеше да се появи само тогава, когато бяха достигнали предела на вярата си. Лодката нямаше да потъне, но страхът им можеше да ги потопи по-бързо отколкото вълните, биещи ладията. Единствената опасност от удавяне беше поради отчаяние, не водата!
„А учениците, като Го видяха... смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.” (Матей 14:26)
Не разпознаха Исус в бурята. Видяха призрак – привидение. Мисълта, че Исус е близо, че е част от онова, през което преминаваха, дори не се появи в съзнанието им.
Ето опасността, пред която сме изправени всички – не можем да разпознаем Исус в трудностите ни. Вместо това виждаме духове. Точно в този най-труден момент на страх, когато нощта е най-черна, бурята е най-разярена, ветровете са най-шумни, а безнадежността е толкова непреодолима, Исус винаги се приближава към нас за да разкрие Себе Си като Господ на потопа, Спасителя в бурята.
„Господ седна Цар над Потопа; Да! Господ седна Цар до века.” (Псалм 29:10)
1 март, 1978
Учениците бяха толкова внезапно потопени, толкова внезапно заляти от вълни, че самата мисъл за Исус, стоящ наблизо и бдящ над тях, беше абсурдна. Някой вероятно е казал: „Това е работа на Сатана, дявола е дошъл да ни убие, поради всичките тези чудеса, в които участвахме.” Друг каза: „Къде сгрешихме? Кой от нас има грях в живота си? Нека изпитаме сърцата, нека да се изповядаме един на друг. Бог е ядосан на някого в тази лодка!” Друг може би каза: „Защо точно ние? Правим това, което Той ни заповяда! Покорни сме! Не сме извън Божията воля. Защо така изведнъж ни връхлетя тази буря?”
И в най-мрачният момент „Исус дойде към тях...” Колко трудно трябва да е било за Исус да гледа бурята отстрани, обичайки ги толкова много, чувстващ всяка болка, която изпитваха, чакащ толкова дълго, за да ги предпази да не се наранят, копнеещ за тях като баща за децата си, които са изпаднали в беда! Но знаещ, че те никога не биха могли да Го познават напълно, докато цялата ярост на бурята не се беше стоварила върху тях. Можеше да се появи само тогава, когато бяха достигнали предела на вярата си. Лодката нямаше да потъне, но страхът им можеше да ги потопи по-бързо отколкото вълните, биещи ладията. Единствената опасност от удавяне беше поради отчаяние, не водата!
„А учениците, като Го видяха... смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.” (Матей 14:26)
Не разпознаха Исус в бурята. Видяха призрак – привидение. Мисълта, че Исус е близо, че е част от онова, през което преминаваха, дори не се появи в съзнанието им.
Ето опасността, пред която сме изправени всички – не можем да разпознаем Исус в трудностите ни. Вместо това виждаме духове. Точно в този най-труден момент на страх, когато нощта е най-черна, бурята е най-разярена, ветровете са най-шумни, а безнадежността е толкова непреодолима, Исус винаги се приближава към нас за да разкрие Себе Си като Господ на потопа, Спасителя в бурята.
„Господ седна Цар над Потопа; Да! Господ седна Цар до века.” (Псалм 29:10)
1 март, 1978