Зящо на християните им е толкова трудно да се молят?
Писанието ясно ни показва, че отговорът на всяко нещо в живота ни е молитвата, съединена с вяра. Апостол Павел пише: "Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение" (Филипяни 4:6). Павел ни казва: "Търсете Бога за всяка една област в живота си. И Му благодарете предварително за това, че Той ви чува!"
Павел набляга на това, че не трябва да прибягваме към молитвата като последен шанс - първо да отиваме при приятелите си, при пастора или съветника и най-накрая да преклоним колене. Исус ни казва: "Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави" (Матей 6:33). Преди всеки друг, първо трябва да ходим при Господа!
Нашето служение получава писма от множества съкрушени християни. Семейства се разпадат, съпрузи се развеждат, хора, които години са ходили вярно с Христа живеят в страх и провал. Всеки един от тези хора е бил победен от нещо - грях, депресия, изкушението по света, алчност. И година след година проблемите им само са се влошавали.
Но това, което най-много ме шокира в писмата им е, че много малко от тези християни споменават молитвата. Те се обръщат към касети, книги, съветници; викат лекари, терапевти и всякакви такива - но много рядко се молят.
Защо е толкова трудно за християните във време на криза да търсят Бога в отчаяните си нужди? В края на краищата, Библията - като едно дълго свидетелство - поддържа позицията, че Бог чува вика на чадата Си и им отговаря с нежна любов.
"Очите на Господа са върху праведните, и ушите Му към техния вик" (Псалом 34:15).
"Праведните извикаха и Господ послуша, и от всичките им беди ги избави" (стих 17).
"И увереността, която имаме спрямо Него е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем, че получаваме това, което сме попросили от Него" (I Йоан 5:14-15).
"...голяма сила има усърдната молитва на праведния" (Яков 5:16).
"И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите" (Матей 21:22).
Тези обещания и свидителства са потвърдени доказателства за Божията грижа.
Павел набляга на това, че не трябва да прибягваме към молитвата като последен шанс - първо да отиваме при приятелите си, при пастора или съветника и най-накрая да преклоним колене. Исус ни казва: "Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави" (Матей 6:33). Преди всеки друг, първо трябва да ходим при Господа!
Нашето служение получава писма от множества съкрушени християни. Семейства се разпадат, съпрузи се развеждат, хора, които години са ходили вярно с Христа живеят в страх и провал. Всеки един от тези хора е бил победен от нещо - грях, депресия, изкушението по света, алчност. И година след година проблемите им само са се влошавали.
Но това, което най-много ме шокира в писмата им е, че много малко от тези християни споменават молитвата. Те се обръщат към касети, книги, съветници; викат лекари, терапевти и всякакви такива - но много рядко се молят.
Защо е толкова трудно за християните във време на криза да търсят Бога в отчаяните си нужди? В края на краищата, Библията - като едно дълго свидетелство - поддържа позицията, че Бог чува вика на чадата Си и им отговаря с нежна любов.
"Очите на Господа са върху праведните, и ушите Му към техния вик" (Псалом 34:15).
"Праведните извикаха и Господ послуша, и от всичките им беди ги избави" (стих 17).
"И увереността, която имаме спрямо Него е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем, че получаваме това, което сме попросили от Него" (I Йоан 5:14-15).
"...голяма сила има усърдната молитва на праведния" (Яков 5:16).
"И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите" (Матей 21:22).
Тези обещания и свидителства са потвърдени доказателства за Божията грижа.