“CHRISTUS VICTOR”
„ Christus Victor” е латински израз, който бащите на ранната църква са използвали за да опишат Исус и изкуплението Му. Приблизителният превод на фразата означава: „Победата ни не е в нас, а в Христос.“ Ако победим някой враг когато процентите са 50 на 50 се изкушаваме да мислим: „Спечелих битката.“ Но когато врагът ни е висок 2.75 м., когато сме го смърили, а той се връща още по-силен, когато сме изразходвали всичките си средства, когато сме видели, че нищо няма да стане и сме си казали: „Не мога да го направя“, тогава Бог казва: „Ти си точно там където те искам“.
Обикновено старозаветните истории са разказвани на децата не като духовни истини, а като морални препоръки. Например историята на Йона обикновено се представя като „Не се противи на Бог или ще имаш големи проблеми“.
Повечето от нас сме учили историята на Давид и Голиат в неделното училище и поуката е: „Бъди смел“. Проблемът с тази интерпретация на историята на Давид е, че учим децата си да направят нещо, което не могат. Нямаше нито един израелски войник, който можеше да оцелее в директен сблъсък с Голиат. Тази битка беше невъзможна дори и за най-смелия човек.
По същият начин, когато сме в духовна битка, смелостта не е достатъчна. Давид знаеше, че не може да се сравнява с Голиат. Всъщност, той дори още не беше войник, беше твърде млад. Единственото, с което беше въоръжен Давид когато отиде на бойното поле беше хляб и сирене за братята си. Но разликата при него беше, че той знаеше, че битката не е негова, а Божия. Когато чу подигравките на Голиат, той каза:
“Днес ГОСПОД ще те предаде в ръката ми и аз ще те убия и ще ти взема главата... за да познае цялото това множество, че ГОСПОД не избавя с меч или с копие; защото боят е на ГОСПОДА и Той ще ви предаде в ръцете ни!” (1 Царе 17:46-47)
Духовната победа никога не е наша, а идва от нашия Освободител. В тази история Давид е преобраз на Освободителя ни Христос. Той преминава през всичката ни мъка и отчаяние с власт, на която не може да устои никой демон. Голиат нямаше шанс в онзи ден поради една причина: битката принадлежи на Господ.
26 ноември, 2012
Обикновено старозаветните истории са разказвани на децата не като духовни истини, а като морални препоръки. Например историята на Йона обикновено се представя като „Не се противи на Бог или ще имаш големи проблеми“.
Повечето от нас сме учили историята на Давид и Голиат в неделното училище и поуката е: „Бъди смел“. Проблемът с тази интерпретация на историята на Давид е, че учим децата си да направят нещо, което не могат. Нямаше нито един израелски войник, който можеше да оцелее в директен сблъсък с Голиат. Тази битка беше невъзможна дори и за най-смелия човек.
По същият начин, когато сме в духовна битка, смелостта не е достатъчна. Давид знаеше, че не може да се сравнява с Голиат. Всъщност, той дори още не беше войник, беше твърде млад. Единственото, с което беше въоръжен Давид когато отиде на бойното поле беше хляб и сирене за братята си. Но разликата при него беше, че той знаеше, че битката не е негова, а Божия. Когато чу подигравките на Голиат, той каза:
“Днес ГОСПОД ще те предаде в ръката ми и аз ще те убия и ще ти взема главата... за да познае цялото това множество, че ГОСПОД не избавя с меч или с копие; защото боят е на ГОСПОДА и Той ще ви предаде в ръцете ни!” (1 Царе 17:46-47)
Духовната победа никога не е наша, а идва от нашия Освободител. В тази история Давид е преобраз на Освободителя ни Христос. Той преминава през всичката ни мъка и отчаяние с власт, на която не може да устои никой демон. Голиат нямаше шанс в онзи ден поради една причина: битката принадлежи на Господ.
26 ноември, 2012