Да даваш плод
Има една част от Писанието, която дълбоко ме осъжда. Исус каза: „Аз съм истинската лоза и Моят Отец е лозарят. Всяка пръчка в Мен, която не дава плод, Той я маха; и всяка, която дава плод, я очиства, за да дава повече плод. Ако някой не стои в Мен, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и ги събират и ги хвърлят в огъня, и те изгарят.” (Йоан 15:1,2,6)
Чел съм и препрочитал тези силни думи на Христос и не мога да избегна осъдителната им сила. Каква тежка задача, както и страшно, зловещо обвинение е поставено тук от нашия Господ. Святият Дух е запечатал върху мен важността от разбирането на тези думи на Исус:” Моят Отец е лозарят... Всяка пръчка в Мен, която не дава плод, Той я маха...”
За Бог, дали християните да дават плод не е въпрос на избор. С голяма ревност и интерес, Той се грижи за лозето и всички присадени към него клони. Търпеливо чака те да дадат плод. Стои край тях с градинарските си ножици, любящо наблюдавайки и за най-малката проява на зараза или болест, които биха попречили на растежа. Бог очаква плод от всеки клон. Без плод е невъзможно да почиташ и прославяш Бог, или пък да бъдеш истински ученик на Христос. Исус каза: „В това се прославя Моят Отец – да принасяте много плод; и ще бъдете Мои ученици.” (Йоан 15:8)
Даването на плод означава да направим всичко, за да угодим на Бог - да изпълним мисията си в Христос, да получим отговор на нашите молитви и молби. Исус каза: „Вие не избрахте Мен, а Аз избрах вас и ви определих да отидете и да принасяте плод, и плодът ви да бъде траен; така че каквото и да поискате от Отца в Мое Име, да ви даде.” (стих 16)
Всъщност, даването на плод е по-скоро това, в което се превръщаме, отколкото онова, което правим. Аз принасям плод, когато няма нищо, което да пречи на потока на Христовия живот в мен! Това имаше предвид Исус, когато каза: „Вие сте вече чисти заради словото, което ви говорих.” (Йоан 15:3). Той казваше: „Понеже повярвахте в словото Ми, треперихте от него, оставяйки го да открие всяка скрита тайна, извадихте на светло всяко тъмно нещо, позволихте на Божието Слово да ви очисти – всички пречки си отидоха!”
Чел съм и препрочитал тези силни думи на Христос и не мога да избегна осъдителната им сила. Каква тежка задача, както и страшно, зловещо обвинение е поставено тук от нашия Господ. Святият Дух е запечатал върху мен важността от разбирането на тези думи на Исус:” Моят Отец е лозарят... Всяка пръчка в Мен, която не дава плод, Той я маха...”
За Бог, дали християните да дават плод не е въпрос на избор. С голяма ревност и интерес, Той се грижи за лозето и всички присадени към него клони. Търпеливо чака те да дадат плод. Стои край тях с градинарските си ножици, любящо наблюдавайки и за най-малката проява на зараза или болест, които биха попречили на растежа. Бог очаква плод от всеки клон. Без плод е невъзможно да почиташ и прославяш Бог, или пък да бъдеш истински ученик на Христос. Исус каза: „В това се прославя Моят Отец – да принасяте много плод; и ще бъдете Мои ученици.” (Йоан 15:8)
Даването на плод означава да направим всичко, за да угодим на Бог - да изпълним мисията си в Христос, да получим отговор на нашите молитви и молби. Исус каза: „Вие не избрахте Мен, а Аз избрах вас и ви определих да отидете и да принасяте плод, и плодът ви да бъде траен; така че каквото и да поискате от Отца в Мое Име, да ви даде.” (стих 16)
Всъщност, даването на плод е по-скоро това, в което се превръщаме, отколкото онова, което правим. Аз принасям плод, когато няма нищо, което да пречи на потока на Христовия живот в мен! Това имаше предвид Исус, когато каза: „Вие сте вече чисти заради словото, което ви говорих.” (Йоан 15:3). Той казваше: „Понеже повярвахте в словото Ми, треперихте от него, оставяйки го да открие всяка скрита тайна, извадихте на светло всяко тъмно нещо, позволихте на Божието Слово да ви очисти – всички пречки си отидоха!”