Скъпоценните Му съкровища
Бог е решил да осъществи целите си на земята чрез хора със слабости.
Исая, великия молитвен воин, беше страстен човек – т.е., точно като всеки един от нас – слаб и наранен. Давид, човека според Божието сърце, беше убиец и прелюбодеец, който нямаше морално право на никое от Божиите благословения. Петър се отрече от самия Господ, Бог на Небето, проклинайки Този, който го обичаше най-много. Авраам, баща на народите, живя в лъжа, използвайки жена си като параван да спаси собствената си кожа. Яков беше конспиратор. Павел беше груб и нетърпелив с вярващите, които не можеха да живеят аскетичния му живот. Адам и Ева превърнаха перфектния си брак в кошмар. Соломон, най-мъдрия човек на земята, извърши едни от най-глупавите неща, запомнени от историята. Самуил уби Цар Агаг в яростта си и в свръхдуховната си показност на праведност. Йосиф се надсмиваше над изгубените си братя с почти момчешка радост, докато нещата почти не се провалиха в живота му. Йон искаше да види цял град изпепелен, само за да оправдае пророкуваното срещу него – той презря Божията милост към покаялите се хора. Лот предложи двете си девствени дъщери на тълпа подивели жители на Содом.
Списъкът продължава още и още – мъже, които обичаха Бог, които бяха мощно използвани от Него, бяха почти повалени на земята от слабостите си. Въпреки това Бог винаги беше там и казваше: „Аз те призовах, Аз ще бъда с теб! Аз ще изкарам злото от сърцето ти! Аз ще изпълня волята Си въпреки всичко!”
Един от най-окуражителните стихове в Библията се намира във 2 Коринтяни 4:7: „А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.” След това Павел продължава да описва тези пръстни съдове – умиращи хора, притеснени от всички страни, объркани, преследвани, отхвърлени. И въпреки, че никога не бяха изоставени или отчаяни, тези използвани от Бог мъже непрекъснато стенеха под бремето на своите тела, нетърпеливо очакващи да се облекат в нови.
Бог се надсмива над човешката сила. Той се смее над нашите егоистични опити да бъдем добри. Той никога не използва знатни и могъщи хора, но вместо това, Той използва глупавите неща в този свят, за да осуети мъдрите.
„Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните; още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия които ги има... а да не се похвали никое създание пред Бога." (1 Коринтяни 1:26-29)
Той поставя безценното Си съкровище в тези наши пръстни съдове, защото за Него е удоволствие да прави невъзможното с нищото.
1 април, 1979
Исая, великия молитвен воин, беше страстен човек – т.е., точно като всеки един от нас – слаб и наранен. Давид, човека според Божието сърце, беше убиец и прелюбодеец, който нямаше морално право на никое от Божиите благословения. Петър се отрече от самия Господ, Бог на Небето, проклинайки Този, който го обичаше най-много. Авраам, баща на народите, живя в лъжа, използвайки жена си като параван да спаси собствената си кожа. Яков беше конспиратор. Павел беше груб и нетърпелив с вярващите, които не можеха да живеят аскетичния му живот. Адам и Ева превърнаха перфектния си брак в кошмар. Соломон, най-мъдрия човек на земята, извърши едни от най-глупавите неща, запомнени от историята. Самуил уби Цар Агаг в яростта си и в свръхдуховната си показност на праведност. Йосиф се надсмиваше над изгубените си братя с почти момчешка радост, докато нещата почти не се провалиха в живота му. Йон искаше да види цял град изпепелен, само за да оправдае пророкуваното срещу него – той презря Божията милост към покаялите се хора. Лот предложи двете си девствени дъщери на тълпа подивели жители на Содом.
Списъкът продължава още и още – мъже, които обичаха Бог, които бяха мощно използвани от Него, бяха почти повалени на земята от слабостите си. Въпреки това Бог винаги беше там и казваше: „Аз те призовах, Аз ще бъда с теб! Аз ще изкарам злото от сърцето ти! Аз ще изпълня волята Си въпреки всичко!”
Един от най-окуражителните стихове в Библията се намира във 2 Коринтяни 4:7: „А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.” След това Павел продължава да описва тези пръстни съдове – умиращи хора, притеснени от всички страни, объркани, преследвани, отхвърлени. И въпреки, че никога не бяха изоставени или отчаяни, тези използвани от Бог мъже непрекъснато стенеха под бремето на своите тела, нетърпеливо очакващи да се облекат в нови.
Бог се надсмива над човешката сила. Той се смее над нашите егоистични опити да бъдем добри. Той никога не използва знатни и могъщи хора, но вместо това, Той използва глупавите неща в този свят, за да осуети мъдрите.
„Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните; още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия които ги има... а да не се похвали никое създание пред Бога." (1 Коринтяни 1:26-29)
Той поставя безценното Си съкровище в тези наши пръстни съдове, защото за Него е удоволствие да прави невъзможното с нищото.
1 април, 1979