Стани, иди до Серепта Сидоснка
от Гари Уилкерсън
Бог каза на пророк Илия да пророкува, че в земята идваше глад. Това не е служение, което ще те направи много популярен, но Илия беше покорен на Господ. Бог го предпази и го изпрати до едно място до един поток наречен Херит. Това е хубаво име за поток, въпреки че не знаем дали беше толкова хубаво колкото звучи. Но не след дълго потокът пресъхна (виж 3 Царе 17:3-7). Всеки може да живее дълго без да се храни, но само след няколко дни без вода оставаш безжизнен. Представям си, че Илия започна да се тревожи когато водните му запаси свършиха
Божието слово дойде при него: „Стани, иди в Сарепта Сидонска... Аз заповядах на една вдовица там да те храни.“ (стихове 8-9). Илия, който изглежда имаше много малко провизии, повярва и се покори на Бог, но въпреки това той беше пратен при една бедна вдовица. „И той стана и отиде в Сарепта. И когато дойде до портата на града, ето, там беше една вдовица, която събираше дърва.“ (стих 10)
Илия я помоли за кана вода и залък хляб, а тя каза: „Жив е ГОСПОД, твоят Бог — нямам пита, а само една шепа брашно в делвата и малко масло в стомната“ (стих 12).
Тази вдовица му отговори в болката си. Тя и синът й умираха от глад, а Илия беше отишъл при тях и каза: „Бог ме прати тук за да ме нахраниш.“ Тя погледна запасите си и си помисли: „Това е невъзможно!“ След което му каза: „Събирам няколко дръвца, и ще ида да го приготвя за мен и за сина ми, за да го изядем и после да умрем.“ (стих 12)
Отговорът на Илия беше странен: „Не се бой; влез и направи както каза.“ (стих 13)
Защо каза това? Защото знаеше, че Бог нямаше да изостави тази жена и детето й. Той знаеше, че след като тя се покореше на Бог и благословеше другите с малкото, което имаше, самата тя щеше да бъде благословена. Колкото повече даваше, толкова повече Бог умножаваше онова, което има (виж стихове 14-16).
Покори се на Бог и ще видиш отворени небесните прозорци. Бог няма да задържи ръката си от теб. Той копнее да излее благословенията си върху теб, да ти покаже милостта Си.
Бог каза на пророк Илия да пророкува, че в земята идваше глад. Това не е служение, което ще те направи много популярен, но Илия беше покорен на Господ. Бог го предпази и го изпрати до едно място до един поток наречен Херит. Това е хубаво име за поток, въпреки че не знаем дали беше толкова хубаво колкото звучи. Но не след дълго потокът пресъхна (виж 3 Царе 17:3-7). Всеки може да живее дълго без да се храни, но само след няколко дни без вода оставаш безжизнен. Представям си, че Илия започна да се тревожи когато водните му запаси свършиха
Божието слово дойде при него: „Стани, иди в Сарепта Сидонска... Аз заповядах на една вдовица там да те храни.“ (стихове 8-9). Илия, който изглежда имаше много малко провизии, повярва и се покори на Бог, но въпреки това той беше пратен при една бедна вдовица. „И той стана и отиде в Сарепта. И когато дойде до портата на града, ето, там беше една вдовица, която събираше дърва.“ (стих 10)
Илия я помоли за кана вода и залък хляб, а тя каза: „Жив е ГОСПОД, твоят Бог — нямам пита, а само една шепа брашно в делвата и малко масло в стомната“ (стих 12).
Тази вдовица му отговори в болката си. Тя и синът й умираха от глад, а Илия беше отишъл при тях и каза: „Бог ме прати тук за да ме нахраниш.“ Тя погледна запасите си и си помисли: „Това е невъзможно!“ След което му каза: „Събирам няколко дръвца, и ще ида да го приготвя за мен и за сина ми, за да го изядем и после да умрем.“ (стих 12)
Отговорът на Илия беше странен: „Не се бой; влез и направи както каза.“ (стих 13)
Защо каза това? Защото знаеше, че Бог нямаше да изостави тази жена и детето й. Той знаеше, че след като тя се покореше на Бог и благословеше другите с малкото, което имаше, самата тя щеше да бъде благословена. Колкото повече даваше, толкова повече Бог умножаваше онова, което има (виж стихове 14-16).
Покори се на Бог и ще видиш отворени небесните прозорци. Бог няма да задържи ръката си от теб. Той копнее да излее благословенията си върху теб, да ти покаже милостта Си.