Донеси живот!
Иска ми се да можех да срещна Павел в последните, зрели дни от вървежа му с Господа. Щях да го попитам: "Братко, какво те пазеше от обезкуражаване, от отчаяние, от отказване? Ти беше постоянно атакуван, подтискан от всички страни."
Вярвам, че Павел щеше да отговори, "Да, аз бях атакуван. Но това не можа да ме наскърби."
"Но ти писа, че толкова често си бил объркан от своите изпитания," - бих казал аз.
"Вярно е - но нито веднъж не се отказах от отчаяние," щеше да отговори той.
"Ти беше също и гонен повече от всеки друг."
"Да, но Господ никога не ме изостави през всичко това."
"Често ти беше събарян от немощи и притеснения."
"Така е, но нито едно от тях не ме унищожи."
Днес Павел заявява пред целия свят,"...Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние; гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени" (2Коринтяни 4:8-9). Той искаше Божиите хора да знаят, "Всичките ви неприятности са лека, временна скръб. И те произвеждат във вас една вечна тежина на слава, далеч отвъд вашето разбиране!" (виж стих 17)
Павел ни казва, "... смъртта действа във нас, а живота във вас" (2Коринтяни 4:12). Апостолът много ясно заявява, "Ето я причината, поради която Бог ни предава на смърт. Той го прави, така че живота на Христос да потече от нас към другите! Ако позволим на смъртта да извърши делото си в нас, Христовия живот ще се изяви в нас. И нашето свидетелство ще произведе живот във всички, които го чуят!"
Запомни - когато финансовите проблеми бушуват, когато физическата болка поразява, когато името и характера ти са оклеветени - всички очи са насочени към теб. Твоите колеги, твоето семейство, твоите братя и сестри в Христа, дори и непознатите те гледат и очакват твоята реакция.
Какво виждат те да излиза от теб в такива времена? Виждат ли вяра, упование, предаване? Или виждат един отчаян, мърморещ Християнин, който не желае да повери себе си на Христовата възкресителна мощ? Възлюбени, позволи на смъртта да завърши делото си в теб! Позволи й да премахне всичко, което пречи на Христовия живот да потече от теб към другите.
Кажи на Господа, "Татко, аз знам, че тези неприятности не ми се случват защото просто си ми ядосан. Те идват, защото Ти се опитваш да достигнеш до нещо в моята душа. Справи се с него, Господи. Предай го на смърт - и от тази смърт донеси живот!"
Вярвам, че Павел щеше да отговори, "Да, аз бях атакуван. Но това не можа да ме наскърби."
"Но ти писа, че толкова често си бил объркан от своите изпитания," - бих казал аз.
"Вярно е - но нито веднъж не се отказах от отчаяние," щеше да отговори той.
"Ти беше също и гонен повече от всеки друг."
"Да, но Господ никога не ме изостави през всичко това."
"Често ти беше събарян от немощи и притеснения."
"Така е, но нито едно от тях не ме унищожи."
Днес Павел заявява пред целия свят,"...Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние; гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени" (2Коринтяни 4:8-9). Той искаше Божиите хора да знаят, "Всичките ви неприятности са лека, временна скръб. И те произвеждат във вас една вечна тежина на слава, далеч отвъд вашето разбиране!" (виж стих 17)
Павел ни казва, "... смъртта действа във нас, а живота във вас" (2Коринтяни 4:12). Апостолът много ясно заявява, "Ето я причината, поради която Бог ни предава на смърт. Той го прави, така че живота на Христос да потече от нас към другите! Ако позволим на смъртта да извърши делото си в нас, Христовия живот ще се изяви в нас. И нашето свидетелство ще произведе живот във всички, които го чуят!"
Запомни - когато финансовите проблеми бушуват, когато физическата болка поразява, когато името и характера ти са оклеветени - всички очи са насочени към теб. Твоите колеги, твоето семейство, твоите братя и сестри в Христа, дори и непознатите те гледат и очакват твоята реакция.
Какво виждат те да излиза от теб в такива времена? Виждат ли вяра, упование, предаване? Или виждат един отчаян, мърморещ Християнин, който не желае да повери себе си на Христовата възкресителна мощ? Възлюбени, позволи на смъртта да завърши делото си в теб! Позволи й да премахне всичко, което пречи на Христовия живот да потече от теб към другите.
Кажи на Господа, "Татко, аз знам, че тези неприятности не ми се случват защото просто си ми ядосан. Те идват, защото Ти се опитваш да достигнеш до нещо в моята душа. Справи се с него, Господи. Предай го на смърт - и от тази смърт донеси живот!"