Не се отказвам!
Аз съм сигурен, че в първите дни от вървежа си с Христос Павел претърпя ужасни времена. И като повечето от нас сигурно се е надявал, че ако само можеше да се довери достатъчно на Господа, той щеше да бъде защитен от всякакви неприятности.
Когато Павел беше хвърлен в затвора за първи път, той сигурно е викал за освобождение: "Господи, отвори тези врати, изкарай ме от тук за доброто на Твоето благовестие." Подобно и неговото първо корабокрушение вероятно изпита вярата му сурово. И първото му биене може би го е карало да постави под съмнение способността на Бог да спазва Словото Си: "Господи, Ти обеща да ме защитаваш. Не разбирам защо претърпявям тази ужасна беда!"
Но нещата просто продължиха да се развиват все по зле за Павел. Писанието почти не дава доказателство, че някога апостола получи освобождение от своите неприятности.
Аз вярвам,че през второто си корабокрушение Павел сигурно си е мислил, "Знам, че Господ пребъдва в мен. И за това Той сигурно има причина за да допусне това изпитание. Той ми е казал, 'Всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога и са призвани според Неговото намерение!' (виж Римляни 8:28). Ако това е начина Му да произведе велико изявяване на Христовия живот в мен, нека да бъде така. На повърхността или на дъното, животът ми е в Неговите ръце."
По време на третото си корабокрушение Павел сигурно е казал, "Погледнете ме, всички вие ангели в славата! Погледнете ме, всички вие подли демони от ада! Погледнете ме, всички вие, Християни и грешници! Отново съм във дълбоките и мрачни води - в самите лапи на смъртта. Аз съм на показ на всички вас, за да гледате! Искам всички вие да разберете - Бог знае, че смъртта не може да ме задържи! Той ми е казал, че няма да съм вечно тук и затова аз не се предавам. Аз няма да питам моя Господ, защо съм изпитван по този начин. Аз знам, че тази смъртна ситуация ще свърши, донасяйки голяма слава на Него. Затова, всички вие, които ме гледате - вижте как вярата ми става чиста като злато!"
Казано просто, нашите смъртни ситуации са предназначени да сложат край на определени лични борби. Нашият Баща ни води до място, където осъзнаваме, че трябва да зависим от Христос напълно, в противен случай никога няма да се справим. Той иска ние да кажем. "Исусе, всичко е безнадеждно, ако Ти не ме избавиш. Аз уповавам на Теб да извършиш всичко!"
Когато Павел беше хвърлен в затвора за първи път, той сигурно е викал за освобождение: "Господи, отвори тези врати, изкарай ме от тук за доброто на Твоето благовестие." Подобно и неговото първо корабокрушение вероятно изпита вярата му сурово. И първото му биене може би го е карало да постави под съмнение способността на Бог да спазва Словото Си: "Господи, Ти обеща да ме защитаваш. Не разбирам защо претърпявям тази ужасна беда!"
Но нещата просто продължиха да се развиват все по зле за Павел. Писанието почти не дава доказателство, че някога апостола получи освобождение от своите неприятности.
Аз вярвам,че през второто си корабокрушение Павел сигурно си е мислил, "Знам, че Господ пребъдва в мен. И за това Той сигурно има причина за да допусне това изпитание. Той ми е казал, 'Всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога и са призвани според Неговото намерение!' (виж Римляни 8:28). Ако това е начина Му да произведе велико изявяване на Христовия живот в мен, нека да бъде така. На повърхността или на дъното, животът ми е в Неговите ръце."
По време на третото си корабокрушение Павел сигурно е казал, "Погледнете ме, всички вие ангели в славата! Погледнете ме, всички вие подли демони от ада! Погледнете ме, всички вие, Християни и грешници! Отново съм във дълбоките и мрачни води - в самите лапи на смъртта. Аз съм на показ на всички вас, за да гледате! Искам всички вие да разберете - Бог знае, че смъртта не може да ме задържи! Той ми е казал, че няма да съм вечно тук и затова аз не се предавам. Аз няма да питам моя Господ, защо съм изпитван по този начин. Аз знам, че тази смъртна ситуация ще свърши, донасяйки голяма слава на Него. Затова, всички вие, които ме гледате - вижте как вярата ми става чиста като злато!"
Казано просто, нашите смъртни ситуации са предназначени да сложат край на определени лични борби. Нашият Баща ни води до място, където осъзнаваме, че трябва да зависим от Христос напълно, в противен случай никога няма да се справим. Той иска ние да кажем. "Исусе, всичко е безнадеждно, ако Ти не ме избавиш. Аз уповавам на Теб да извършиш всичко!"