Разпалване
от Джим Симбала
При завръщането си от едно кратко, отморяващо пътешествие, аз поздравих хората от събранието ни с нещо важно, което имах в сърцето ми.
“Братя и сестри – започнах аз – наистина чувствам, че чух от Бог за бъдещето на нашата църква. Докато отсъствах виках към Бог да ни помогне, да ми помогне да разбера какво иска най-вече от нас Той. И вярвам, че чух отговора.
Той не е нещо невероятно. Но днес искам да ви кажа съвсем сериозно: от днес нататък молитвените събрания ще бъдат барометъра за нашата църква. Това, което се случва във вторник вечер ще бъде мярката чрез която ще измерваме успеха или провала, понеже това ще бъде мярката, с която ни благославя Бог.
Ако призовем Господ, Той обещава в Словото Си да ни отговори, да доведе неспасените при Себе Си, да излее Духа Си между нас. Ако не призовем Господ, Той не обещава нищо – абсолютно нищо. Толкова е просто. Няма значение какво проповядвам или твърдя, че вярвам, в бъдеще ще зависим от времето прекарано в молитва.
Това е двигателят, който ще движи църквата. Да, искам да продължавате да идвате в неделя, но вторник вечер е онова, за което наистина става дума.“
Един служител от Австралия (или може би от Нова Зеландия) се случи там тази сутрин – просто съвпадение. След като го представих и го поканих да каже няколко думи той излезе отпред и каза само:
“Чух какво каза вашия пастор. Ето ви нещо за размисъл: можете да видите колко е известна една църква по това кой ходи в нея в неделя сутрин. Можете да видите колко е известен проповедника или евангелизатора по това кой ходи в неделя вечер. Но можете да видите колко е известен Исус по това кой ходи на молитвените събрания.“
И след това той слезе от сцената. Това беше всичко. Никога повече не го видях.
Джим Симбала стартира Бруклин Табернакъл с по-малко от 20 членове в малка, срутена постройка в опасна зона на града. Роден в Бруклин, той е дългогодишен приятел на Дейвид и Гари Уилкерсън и чест говорител на конференцията за пастори и водачи, която се спонсорира от World Challenge по целия свят.
(Откъс от книгата „Свеж вятър, свеж огън“, стр. 27-28)
При завръщането си от едно кратко, отморяващо пътешествие, аз поздравих хората от събранието ни с нещо важно, което имах в сърцето ми.
“Братя и сестри – започнах аз – наистина чувствам, че чух от Бог за бъдещето на нашата църква. Докато отсъствах виках към Бог да ни помогне, да ми помогне да разбера какво иска най-вече от нас Той. И вярвам, че чух отговора.
Той не е нещо невероятно. Но днес искам да ви кажа съвсем сериозно: от днес нататък молитвените събрания ще бъдат барометъра за нашата църква. Това, което се случва във вторник вечер ще бъде мярката чрез която ще измерваме успеха или провала, понеже това ще бъде мярката, с която ни благославя Бог.
Ако призовем Господ, Той обещава в Словото Си да ни отговори, да доведе неспасените при Себе Си, да излее Духа Си между нас. Ако не призовем Господ, Той не обещава нищо – абсолютно нищо. Толкова е просто. Няма значение какво проповядвам или твърдя, че вярвам, в бъдеще ще зависим от времето прекарано в молитва.
Това е двигателят, който ще движи църквата. Да, искам да продължавате да идвате в неделя, но вторник вечер е онова, за което наистина става дума.“
Един служител от Австралия (или може би от Нова Зеландия) се случи там тази сутрин – просто съвпадение. След като го представих и го поканих да каже няколко думи той излезе отпред и каза само:
“Чух какво каза вашия пастор. Ето ви нещо за размисъл: можете да видите колко е известна една църква по това кой ходи в нея в неделя сутрин. Можете да видите колко е известен проповедника или евангелизатора по това кой ходи в неделя вечер. Но можете да видите колко е известен Исус по това кой ходи на молитвените събрания.“
И след това той слезе от сцената. Това беше всичко. Никога повече не го видях.
Джим Симбала стартира Бруклин Табернакъл с по-малко от 20 членове в малка, срутена постройка в опасна зона на града. Роден в Бруклин, той е дългогодишен приятел на Дейвид и Гари Уилкерсън и чест говорител на конференцията за пастори и водачи, която се спонсорира от World Challenge по целия свят.
(Откъс от книгата „Свеж вятър, свеж огън“, стр. 27-28)