Божията благодат
„Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка.“ (Матей 11:28). Исус не отправя покана тук, Той ни казва – заповядва ни – да отидем при Него защото само Той дава почивката, от която се нуждае душата ни.
Но възможно ли е въобще да „отидем при Него“ със собствени сили? Според Исус това е невъзможно: „Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, който Ме е пратил“ (Йоан 6:44). Защо Исус би ни заповядал да направим нещо, което не можем?
Тук ни учат един важен урок, урок, който е от огромно значение за християнския живот. А той е, че когато ни заповядат нещо, не е достатъчно да се изправим и да кажем: „Господи, аз човека!“ Ако направим това ще имаме проблем още преди дори да сме започнали. Истината е, че когато ни се даде заповед в Евангелието, тя ни показва колко сме слаби. Бог прави това с цел. Дори когато ни открива волята и заповедите Си, Той ни показва неспособността ни да ги изпълним със собствени сили.
Поради тази причина след всяка невъзможна за изпълнение заповед Исус дава и обещание. Първо Той казва: „Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец“. Веднага след това Той казва: „И Аз ще го възкреся в последния ден.“ (Йоан 6:44). Бог не само ще ни привлече към себе си, но и ще ни възкреси за нов живот. Силата Му ни позволява да ходим в нов завет с Него.
Ние не сме способни да придобием нов живот със собствени сили. Той идва само чрез Него. По същият начин силата, която ни спасява чрез благодат, също така и ни пази чрез благодат. „А който постъпва според истината, отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени в Бога.“ (Йоан 3:21). Обичам начина, по който превода „Кинг Джеймс“ превежда последната част на този стих: „Така че да се видят делата му, които са извършени в Бог“. Това означава, че те са били направени в Бог. Бог изработва делото в нас! Затова Той следва всяка заповед с обещание. Веднага след като ни покаже нашата неспособност, Той ни показва желанието и способността Си да направи всичко в нас.
Но възможно ли е въобще да „отидем при Него“ със собствени сили? Според Исус това е невъзможно: „Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, който Ме е пратил“ (Йоан 6:44). Защо Исус би ни заповядал да направим нещо, което не можем?
Тук ни учат един важен урок, урок, който е от огромно значение за християнския живот. А той е, че когато ни заповядат нещо, не е достатъчно да се изправим и да кажем: „Господи, аз човека!“ Ако направим това ще имаме проблем още преди дори да сме започнали. Истината е, че когато ни се даде заповед в Евангелието, тя ни показва колко сме слаби. Бог прави това с цел. Дори когато ни открива волята и заповедите Си, Той ни показва неспособността ни да ги изпълним със собствени сили.
Поради тази причина след всяка невъзможна за изпълнение заповед Исус дава и обещание. Първо Той казва: „Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец“. Веднага след това Той казва: „И Аз ще го възкреся в последния ден.“ (Йоан 6:44). Бог не само ще ни привлече към себе си, но и ще ни възкреси за нов живот. Силата Му ни позволява да ходим в нов завет с Него.
Ние не сме способни да придобием нов живот със собствени сили. Той идва само чрез Него. По същият начин силата, която ни спасява чрез благодат, също така и ни пази чрез благодат. „А който постъпва според истината, отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени в Бога.“ (Йоан 3:21). Обичам начина, по който превода „Кинг Джеймс“ превежда последната част на този стих: „Така че да се видят делата му, които са извършени в Бог“. Това означава, че те са били направени в Бог. Бог изработва делото в нас! Затова Той следва всяка заповед с обещание. Веднага след като ни покаже нашата неспособност, Той ни показва желанието и способността Си да направи всичко в нас.