Обещанието на Отец
Главите от 1-а до 6-а от Деяния описват едно от най-великите Божи дела в историята. Това е един невероятен цикъл от изпълнение с действие събития: мощно проповядване, масово обръщане към Бог, чудотворни изцерения. Всичко това беше изпълнението на Божествените обещания, които предсказа Исус.
Преди да възкръсне Христос даде напътствия на учениците Си да чакат в Ерусалим за да получат „обещаното от Отец“. „И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града (Ерусалим), докато се облечете със сила от горе.“ (Лука 24:49)
Обещанието започна да се изпълнява на Петдесятница – израелския празник на първите плодове. Светът щеше да види първите плодове на делото на Христос на кръста за нас.
Учениците не можеха дори да си представят какво имаше наум Бог за тях. Те вероятно си мислеха: „Супер! Това обещание означава, че Бог ще възстанови Израел. Той ще ни освободи от оковите на Римската империя завинаги и ние отново ще бъдем Неговия народ.“
Мисля, че днес църквата вероятно би имала същата реакция ако чуехме това обещание от Исус. Може би бихме си помислили: „Когато се изпълни Божието обещание, църквите ни ще се пръскат по шевовете. Святият Дух ще се движи в други градове и хората ще идват от всички страни само за да Го видят. Ще бъдем благословени както никога досега!“
Ние трябва да желаем Святия Дух да изпълни светилищата ни, да донесе радост и утеха на Божия народ. Но когато дойде Божията слава, това няма да е само за наша облага. Исус не каза: „Когато получите сила от горе ще започнете да ходите на църква, да изучавате Библията, да посещавате молитвените събрания.“ Той каза: „Ще бъдете свидетели за Мен до края на земята.“
Божията сила има за цел да излезе извън църковните стени и да стигне до най-отдалечените места на земята. Това е което виждаме в книгата Деяния. Когато Петър се изправи за да проповядва на тълпата, която се беше събрала там, се спасиха 3000 души. След това, когато Петър и Йоан свидетелстваха из Ерусалим, се случваха знамения, чудеса, чудотворни изцерения и освобождения.
Но това беше само началото! Ако работата на Духа беше спряла в глава 6, цялата Божия сила щеше да си остане в ръцете на апостолите. Вместо това се случи нещо друго. Бог каза: „Духът Ми вече няма да се движи само върху някои избрани. Ще дам сила на всеки мъж, жена и дете, които призоват името Ми.“
Преди да възкръсне Христос даде напътствия на учениците Си да чакат в Ерусалим за да получат „обещаното от Отец“. „И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града (Ерусалим), докато се облечете със сила от горе.“ (Лука 24:49)
Обещанието започна да се изпълнява на Петдесятница – израелския празник на първите плодове. Светът щеше да види първите плодове на делото на Христос на кръста за нас.
Учениците не можеха дори да си представят какво имаше наум Бог за тях. Те вероятно си мислеха: „Супер! Това обещание означава, че Бог ще възстанови Израел. Той ще ни освободи от оковите на Римската империя завинаги и ние отново ще бъдем Неговия народ.“
Мисля, че днес църквата вероятно би имала същата реакция ако чуехме това обещание от Исус. Може би бихме си помислили: „Когато се изпълни Божието обещание, църквите ни ще се пръскат по шевовете. Святият Дух ще се движи в други градове и хората ще идват от всички страни само за да Го видят. Ще бъдем благословени както никога досега!“
Ние трябва да желаем Святия Дух да изпълни светилищата ни, да донесе радост и утеха на Божия народ. Но когато дойде Божията слава, това няма да е само за наша облага. Исус не каза: „Когато получите сила от горе ще започнете да ходите на църква, да изучавате Библията, да посещавате молитвените събрания.“ Той каза: „Ще бъдете свидетели за Мен до края на земята.“
Божията сила има за цел да излезе извън църковните стени и да стигне до най-отдалечените места на земята. Това е което виждаме в книгата Деяния. Когато Петър се изправи за да проповядва на тълпата, която се беше събрала там, се спасиха 3000 души. След това, когато Петър и Йоан свидетелстваха из Ерусалим, се случваха знамения, чудеса, чудотворни изцерения и освобождения.
Но това беше само началото! Ако работата на Духа беше спряла в глава 6, цялата Божия сила щеше да си остане в ръцете на апостолите. Вместо това се случи нещо друго. Бог каза: „Духът Ми вече няма да се движи само върху някои избрани. Ще дам сила на всеки мъж, жена и дете, които призоват името Ми.“