Оформени от Божията благодат
Помислете за това, което ни казва Бог за молитвата. Първо ни се казва: „Търсете ГОСПОДА, докато може да бъде намерен; призовавайте Го, докато е близо.“ (Исая 55:6). След това Библията казва: „няма никой разумен, няма кой да търси Бога.“ (Римляни 3:11). В Библията се казва, че няма да търсим Бог както трябва.
На нас ни се показва Божият стандарт за съвършенство отново и отново, както и неспособността ни да го постигнем. Защо? За да можем да избегнем съдбата на фарисеите. Те ставаха рано сутрин и се молеха с дълги молитви. Изградиха си правила, чрез които да изглеждат святи. Но Исус посочва, че докато те изглеждаха чисти отвън, сърцата им бяха мрачни и прогнили. „Сега вие фарисеите чистите външността на чашата и паницата, а вътрешността ви е пълна с грабеж и злина.“ (Лука 11:39)
Бог иска да извърши нещо по-дълбоко у нас, по-дълбоко отколкото някога бихме постигнали сами. Павел описва това в един кратък пасаж: „О, неразумни галатяни, кой ви омая така... чрез дела изисквани от закона ли получихте Духа, или чрез слушане с вяра? Толкова ли сте неразумни, че след като започнахте в Духа, сега се усъвършенствате в плътта?“ (Галатяни 3:1-3)
Когато делата на покорството ни не са оформени от Божията благодат, ние можем да почувстваме това. На повърхността може да се чувстваме горди от онова, което сме постигнали, но когато се провалим се чувстваме обезкуражени до степен, в която се предаваме и си мислим: „Това е твърде тежко бреме. Не мога повече.“
Точно така! Точно това е смисъла: бремето е твърде тежко. Затова Исус ни казва: „Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите почивка за душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко.“ (Матей 11:28-30)
На нас ни се показва Божият стандарт за съвършенство отново и отново, както и неспособността ни да го постигнем. Защо? За да можем да избегнем съдбата на фарисеите. Те ставаха рано сутрин и се молеха с дълги молитви. Изградиха си правила, чрез които да изглеждат святи. Но Исус посочва, че докато те изглеждаха чисти отвън, сърцата им бяха мрачни и прогнили. „Сега вие фарисеите чистите външността на чашата и паницата, а вътрешността ви е пълна с грабеж и злина.“ (Лука 11:39)
Бог иска да извърши нещо по-дълбоко у нас, по-дълбоко отколкото някога бихме постигнали сами. Павел описва това в един кратък пасаж: „О, неразумни галатяни, кой ви омая така... чрез дела изисквани от закона ли получихте Духа, или чрез слушане с вяра? Толкова ли сте неразумни, че след като започнахте в Духа, сега се усъвършенствате в плътта?“ (Галатяни 3:1-3)
Когато делата на покорството ни не са оформени от Божията благодат, ние можем да почувстваме това. На повърхността може да се чувстваме горди от онова, което сме постигнали, но когато се провалим се чувстваме обезкуражени до степен, в която се предаваме и си мислим: „Това е твърде тежко бреме. Не мога повече.“
Точно така! Точно това е смисъла: бремето е твърде тежко. Затова Исус ни казва: „Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите почивка за душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко.“ (Матей 11:28-30)